Международният валутен фонд (МВФ) разкритикува остро неотдавнашното решение на Киев да лиши от независимост националните агенции за борба с корупцията и призова за отмяна на решението, като предупреди за щети за икономиката. „Приетият закон, по наше мнение, неутрализира ефективността на украинските антикорупционни институции“, заяви говорителят на международния кредитор Джули Козак на брифинг за медиите на 24 юли. Тя допълни, че, според Фонда, „това би било много проблематично за макроикономическата стабилност и растеж на Украйна“.
Украинският президент Володимир Зеленски подписа на 22 юли приетия от законодателите на страната законопроект, без да се съобрази с протестите на опозицията и на антикорупционните групи и съратници, че подобен ход би спънал усилията на раздираната от войната държава да се пребори с корупцията.
МВФ е отредил централна роля на развитието на независими институции за разкриване и преследване на корумпирани лица и действия в поетите ангажименти към Киев през последното десетилетие, каза Козак. Защото „това ще помогне за уеднаквяване на условията за достъп, за подобряване на бизнес климата и за привличане на частни инвестиции в Украйна и е централна част от програмата за реформи в страната“.
„Взмаме предвид намерението на правителството да внесе нов законопроект за възстановяване на независимостта на антикорупционните институции“, допълни Козак. И информира, че служителите на Фонда „ще засилят дискусиите“ с Киев през следващите седмици за финансовите нужди на украинците през 2026-а и в средносрочен план.
Междувременно, междупартийна група от 48 депутати внесе във Върховната рада (украинския парламент) законопроект, предвиждащ възстановяването на независимостта на ключовите антикорупционни агенции, заяви на 24 юли Ярослав Юрчишин, председател на парламентарната комисия по свобода на словото.
Украйна затегна ограниченията върху две антикорупционни агенции, които са в центъра на правителствената кампания за реформи, като оряза автономията им в полза на по-строг контрол от страна на изпълнителната власт. Унищожаването на вкоренилата се корупция е сред изискванията към Киев за присъединяване към Европейския съюз и е условие да си осигури многомилиардна западна помощ. През последните месеци независими следователи атакуваха високопоставени служители с обвинения в корупция.
Приетите на 22 юли промени предоставят на главния прокурор, назначен от президента, строг контрол върху Националното бюро за борба с корупцията на Украйна (НАБУ) и Специализираната прокуратура за борба с корупцията (САП), посочват законодатели. Гласуването им предизвика остри критики от ръководителите на двете агенции и висш служител на ЕС и провокира най-големите обществени протести след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през 2022 година.
Гласуването се проведе ден след като киевската агенция за вътрешна сигурност арестува двама служители на НАБУ по подозрение за връзки с Русия и проведе мащабни претърсвания на служители на органа по други основания. А критиците и двете агенции заявиха, че репресиите са отишли твърде далеч.
Президентът Зеленски, чиято партия има мнозинство в парламента, одобри поправките в късите часове на 22 юли. Те позволяват на главния прокурор да прехвърля дела от агенциите и да ги пренасочва към други обвинители.
В среднощното си видеообръщение Зеленски заяви, че е разговарял с шефа на НАБУ Семен Кривонос и други висши прокурори и обяви, че антикорупционните органи ще продължат да функционират, „без руско влияние и всичко трябва да бъде пречистено“, за да има „повече справедливост“. Президентът увери, че НАБУ и САП ще продължат работата си, но същевременно е „важно главният прокурор да се ангажира с търсенето на реална отговорност на онези, които нарушават закона“, защото именно от това „Украйна наистина се нуждае“
Кривонос призова Зеленски да не подписва ускорения законопроект, който определи като опит за „унищожаване“ на антикорупционната инфраструктура на Украйна.
След вота на 22 юли украинските правителствени облигации загубиха над 2% от пазарната си оценка на международните пазари, а огромната част от престуктурираните дългови книжа за 20 млрд. щ. долара през миналата година паднаха с над един цент – до 45-50 цента за долар номинал.
Стотици украинци излязоха на протест близо до президентската служба в Киев в късните часове на 22 юли, като подобни акции бяха проведени и в други градове на страната.
Еврокомисарят по разширяването на ЕС Марта Кос пък написа в социалната платформа X, че е „сериозно обезпокоена“ от вота на 22 юли и определи като „сериозно отстъпление“ премахването на ключови предпазни мерки, защитаващи незвисимостта на НАБУ. Кос припомни, че върховенството на закона е в „ядрото“ на преговорите за присъединяване към ЕС.
НАБУ и САП бяха създадени след революцията на Майдана през 2014 г., която свали проруския президент Виктор Янукович и насочи Киев по курс към Запада. Двете агенции активизираха деността си по време на войната, повдигайки обвинения срещу депутати, министри и бивш заместник-началник на администрацията на Зеленски.
Антикорупционните активисти бяха разтревожени, след като властите обвиниха през този месец водещ техен член в измама и укриване от военна служба. Критиците определиха тези обвинения като политическо възмездие за разкритите от тях корумпирани чиновници.
Правителството бе критикувано и за отхвърлената кандидатурата на началник на икономическата сигурност и настоящ детектив на НАБУ, която беше единодушно подкрепена от комисия под международен контрол.
Западен дипломат, запознат с украинските реформи, определи случващото се като „най-опасния до сега момент“ за независимостта на антикорупционните органи. И отбеляза, че „украинската страна тества все повече границите“, визирайки търпението на съюзниците на Киев.
