Бившият вицепремиер по управление на европейските средства Атанас Пеканов определи като „унизителна и срамна“ търговската сделка, договорена между Европейската комисия и САЩ.
В своя позиция в социалните мрежи той заяви, че с това споразумение председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен на практика легитимира едностранното нарушаване на международното право.
Според Пеканов сделката потъпква десетилетия на установени правила в международната търговия. „Европейската комисия приема, че една страна има право едностранно да разрушава международното право“, пише той и допълва, че Европа се е съгласила върху нейни продукти да бъдат налагани 15% мита, без да получи „абсолютно нищо в замяна“.
Пеканов подчертава, че в крайна сметка тези мита ще бъдат платени от американските граждани под формата на по-високи цени.
Бившият вицепремиер изтъква, че споразумението идва след поредица от сериозни отстъпки от страна на Европа. Като пример той посочва решението на Г-7 да изключи американските компании от глобалната реформа за въвеждане на минимален корпоративен данък от 15%, която се договаря от години на ниво ОИСР. Друг компромис, според него, е отказът на Европейската комисия да включи в новия бюджет на ЕС така наречения „данък върху дигиталните концерни“.
„Той можеше да създаде сериозен приход и се дискутира от години“, отбелязва Пеканов и допълва, че вместо това сега се предлага нов данък, насочен към европейски компании.
В замяна на тези отстъпки, по думите му, Европа е приела „не най-голямата, а най-лошата възможна сделка“. Той изразява и скептицизъм към обещанията за покупка на огромни количества американски енергийни доставки и оръжия, като смята, че обявените суми са нереалистични.
Пеканов твърди, че икономически сделката няма да доведе до катастрофални последици. Основният ефект ще е, че американските потребители ще плащат по-скъпо за европейски стоки, а европейските фирми ще трябва да търсят нови пазари. Истинската вреда, според него, е системна. „Сделката разгражда и принизява досегашния ред на международна търговия до бутафорни преговори“, пише той.
В коментара си Пеканов засяга и вътрешната политика, като отбелязва, че в подобни моменти възниква нужда от „легитимни суверенистки политически сили в Европа“. Той критикува партия „Възраждане“, че „се лута постоянно в това дали предпочита да станем сателит на Русия, или да се подмаже на Републиканската партия в САЩ“.
В заключение Атанас Пеканов заявява, че Европа е трябвало да покаже характер на силен международен играч, вместо да сключва „неадекватни и болезнени сделки насила“.
„Когато играят законите на джунглата, трябва да се подготвиш и да си силен. Иначе се налага просто да приемеш съдбата си, както сега“, завършва той, като предупреждава, че сделката уврежда легитимността на европейските институции и твърдението им, че винаги се борят за интереса на гражданите.
