След серията от критики на икономисти, финансисти и работодателски организации на скоростно приетите на първо четене промени в Закона за въвеждане на еврото, депутатите Делян Добрев от ГЕРБ и Йордан Цонев от „Ново начало“ се опитват да тушират напрежението в бизнеса.
Двамата предлагат изменения между първо и второ четене на правителствения проектозакон, с цел да смекчат спорни разпоредби, които според критиците водят до свръхрегулация и превръщат контролните органи в репресивни структури с прекомерни правомощия. Заради скандалните текстовет законопроектът бе остро порицан и дори получи определения като „закон-плашило“, „чудовището на Франкенщайн“ и „завръщане към плановата икономика от времето на комунизма“.
Днес, 29 юли, промените в Закона за въвеждане на еврото в България влизат за второ четене в бюджетната комисия в парламента. Двамата депутати Добрев и Цонев, заедно с Деница Николова от ГЕРБ, не са посочили мотиви за предложенията си между първо и второ четене, но поне привидно облекчават някои най-тежките рестрикции в закона.
Леки козметични предложения за промени
Въпреки критиките предложенията за промени между двете четения на депутати от управляващото мнозинство са едва козметични. Например, тушира се забраната, според която в периода на двойно обозначаване търговците нямат право да повишават цените на стоките и услугите си без наличие на обективни икономически основания.
Вместо това се предлага формулировка, според която търговците трябва да формират цените добросъвестно и прозрачно, а при промяна на цените са задължени да представят документи за икономическите причини пред контролните органи, ако бъдат поискани.
В допълнителните разпоредби се включва и нещо като дефиниция за „обективни икономически фактори“ – това са външни за търговеца, предоставящ стоки и услуги на потребители, документируеми промени в разходите по производство, доставка, съхранение и продажба, както и нормативни промени, извънредни обстоятелства (форсмажор) и други фактори, които имат пряко и съществено отражение върху себестойността.
По отношение на остро критикувания неограничен и неконтролиран достъп на НАП и КЗП до фирмена информация и обекти при проверки на ценообразуването са въведени някои уточнения. Контролните органи ще могат да изискват единствено информация, която е необходима и пропорционална на обхвата на проверката, като действията им трябва да са в рамките на правомощията, определени в Закона за защита на потребителите и по Закона за Националната агенция за приходите. Освен това, всяко искане трябва да бъде писмено мотивирано и да съдържа правно основание, свързано със защитата на потребителите по този закон.
В законопроекта е изрично записано, че информация, представляваща търговска, производствена или професионална тайна, ще се предоставя при спазване на изискванията и стандартите за защита.
Премахната е разпоредбата, която даваше право на проверяващите да извършват проверки във всички обекти на фирмите – включително производствени помещения, магазини, складове, офиси, кантори, канцеларии и други места, където се съхраняват счетоводни, търговски и информационни документи или носители.
Липсва и разпоредбата, според която фирмите трябва да предоставят поисканата информация в срок, определен от контролните органи. Заради това, че не е посочен конкретен срок, се пораждат опасения, че бизнесът може да бъде притискан да отговори в рамките на няколко часа.
Дава се и определение на „стоки и услуги от първа необходимост“ – ограничен набор от основни потребителски стоки и услуги като хранителни продукти (хляб, мляко, яйца, брашно, олио и други), питейна вода, електроенергия и топлоенергия за битови нужди, лекарствени продукти по лекарско предписание и базови средства за лична хигиена.
Предлага се и глобата в размер на 1% от годишния оборот да се прилага само за фирми с обороти над 50 млн. лева. За останалите санкцията ще бъде между 5 000 до 100 000 лв., а при повторно нарушение от 10 000 до 200 000 лв., като размерът ще се определя от продължителността, тежестта и последиците от нарушението.
*Очаквайте подробности
