Анализирайки последните данни на Националния статистически институт и Евростат, ОББ коментира ключови тенденции в икономиката на страната, включително официалното ѝ приемане в еврозоната на 8 юли и повишения ѝ кредитен рейтинг.
На 8 юли България получи финално „да“ от европейските институции за въвеждане на еврото като национална валута при обменен курс от 1.95583 лева за евро (поддържан от Валутния борд от началото на 1999 г. насам). Бяха приети последните три правни акта, които прокарват пътя за въвеждането на еврото на 1 януари 2026 г. Така от тази дата България става 21-вият член на еврозоната.
Европейските институции поздравиха страната за положените усилия и постигнатия резултат, който нарекоха „изключително постижение за всички българи“. Те смятат, че оттук нататък българските власти трябва да насочат усилията си към успокояване страховете на хората, след като те разберат и осъзнаят ползите от приемането на еврото.
В резултат на решението да се приеме еврото,
международните рейтингови агенции Fitch Ratings и S&P Global Ratings повишиха дългосрочния кредитен рейтинг на страната
в чуждестранна валута на ‘BBB+’ със стабилна перспектива – най-високото ниво на инвестиционен клас от средната категория. Scope Ratings също повиши рейтинга на ‘A’ (от ‘BBB+’) както в местна, така и в чуждестранна валута, със стабилна перспектива. „Подобрените кредитни рейтинги улесняват достъпа до по-евтино финансиране за държавата и бизнеса“, обясни главният икономист на ОББ д-р Емил Калчев.
Що се отнася до
трудовият пазар, от началото на тази година той остава стабилен.
Такъв бе и през юни, като темпът на хармонизирана безработица достигна 3.7% (спрямо юни миналата година), по данни на Евростат. „На фона на хроничен недостиг на работна сила вследствие на демографската ситуация в страната, трудовият пазар в България отчита едно от най-ниските нива на безработица сред държавите членки на Европейския съюз“, коментира д-р Калчев.
Устойчивият тренд ще се запази през годината и ще продължи и след приема на еврото. Според него, очаквана полза за наемния труд е по-голямата интеграция на българския с европейския трудов пазар, т.е. още по-улеснената мобилност на труда в рамките на Съюза и еврозоната, поради премахването на транзакционните разходи. „От друга страна, поради елиминирането на валутния риск по отношение на еврото се очаква засилен поток от преки чуждестранни инвестиции в България, особено от страни от еврозоната, което ще доведе до нови работни места и подобрено заплащане (особено) на квалифицирания труд. Поради това ревизираме надолу прогнозата си за хармонизирания темп на безработица от 3.9% на 3.8% за тази година и от 3.8% на 3.7% за 2026 г. “, отбелязва д-р Калчев.
През юни потребителската инфлация (по националната методология) се ускори до 4.4% (спрямо юни миналата година). За нея в положителна посока най-силно допринесе ръстът на цените на храните и безалкохолните напитки с 2.2 процентни пункта, следвани от цените на жилищата, водата, електричество и горивата с 0.9 пр.п., отдиха и културата с 0.8 пр.п, ресторантите и хотелите с 0.6 пр.п. и алкохола и тютюна с 0.3 пр.п. „В този контекст, отчитайки данните за потребителската и хармонизираната инфлация в България за юни, повишаваме прогнозата си за средногодишната хармонизирана инфлация от 2.6% на 3.5% за 2025 и от 2.5% на 3.4% за 2026 г.“, допълни главният икономист на ОББ.
Общият индикатор за бизнес климата отбеляза спад от 21.7% за юни на 20.6% за юли.
По сектори, очакванията в индустрията се понижиха от 18.4% на 17.4 процента. В търговията на дребно те също спаднаха от 30.4% на 25 на сто. При услугите също има леко понижение, докато в строителството се наблюдава лек ръст на очакванията от юни към юли.
