Търговската война между САЩ и Китай може да усложни борбата на Пекин с дефлацията в страната, според анализ на Американския институт „Брукингс“. Сред факторите, които понижават цените на вътрешния пазар в Китай, е намаляването на доходите на износителите, които са принудени да усложняват веригите за доставки за изпращане на стоки до САЩ и да намаляват цените, за да гарантират търсенето на новите пазари.
Освен това, въпреки привидно успешното противопоставяне на Китай на търговската политика на САЩ, китайските потребители в момента са песимистично настроени и предпочитат да спестяват значителна част от доходите си, вместо да ги харчат.
В търговския конфликт със САЩ Китай засега изглежда победител,
но неговият модел на растеж, зависим от износа, се оказа силно уязвим от тарифите, според анализа на Института „Брукингс“. По-специално, усилията за разрешаване на възникналите проблеми усложняват борбата на китайските власти с дефлацията.
През юни ръстът на потребителските цени в Китай възлиза на минимум 0.1% на годишна база – и това е първото им малко увеличение от януари, но анализаторите не очакват тенденцията да се консолидира. Междувременно дефлацията на производството се ускори.
Цените на производител (PPI) през юни паднаха с максимума от юли 2023 г. – 3.6 на сто.
Както се отбелязва в анализа, износът на Китай нарасна през първите шест месеца на годината въпреки забележимото (10.9%) намаление на доставките за Съединените щати. През януари-юни страната ги увеличи с 5.9% до 1.81 трилиона долара. На първо място, това се дължи на факта, че китайските компании увеличиха доставките до страни, които попаднаха под действието на по-ниските мита – за последваща доставка на стоки до Съединените щати. Говорим главно за страните от АСЕАН (износът за тях през първите шест месеца на 2025 г. нарасна с 13%), включително Тайланд и Виетнам.
Преструктурирането на логистиката и неизбежното усложняване на веригите за доставки е по-скъпо за бизнеса от директните доставки и води до намаляване на приходите. Това от своя страна намалява готовността на компаниите да разширяват разходите си и всъщност се превръща в дефлационен фактор.
Освен това
Китай бързо разширява доставките си към нови пазари, както и към страни,
които преди това са купували стоки от Китай само в определени категории. А основното конкурентно предимство тук е по-ниската цена на китайските продукти, според Института „Брукингс“. Тази принудителна стъпка позволява на бизнеса бързо да се утвърди в страната и да гарантира търсенето. Последното е особено важно, като се има предвид, че все повече китайски компании работят по концепцията „Точно навреме“ (JIT), която включва отказ от запълване на складове с междинни стоки в резерв в полза на закупуване само за специфични нужди. Така намалението на цените на изнасяните стоки създава допълнителен дефлационен импулс в Китай.
Търговската война, освен всичко друго, оказва сериозно влияние върху потребителските настроения.
Въпреки факта, че външните наблюдатели са склонни да възприемат настоящата позиция на Китай в търговската война като „междинна победа“ (американските тарифи са намалени без сериозни реципрочни отстъпки), потребителското доверие продължава да спада.
От началото на втория президентски мандат на Доналд Тръмп съответният индекс се колебае близо до тригодишни дъна. Нека уточним, че потребителската активност в Китай все още не се е възстановила след пандемията от COVID-19 – населението все още предпочита да заделя значителна част от доходите си, вместо да ги харчи. Сега, успоредно с борбата със системните проблеми на икономиката (включително спада на пазара на недвижими имоти), китайските власти ще трябва да намалят последиците от пазарните трудности.
(по материали от чуждестранния печат)
