Дългогодишната криза в предлагането на платина достигна върхово равнище, като банките се борят за намаляващите запаси в Лондон, тъй като купувачи в Китай и САЩ изсмукват голяма част от наличния метал. Пазарният недостиг направи платината една от най-печелившите суровини през тази година и доведе до високи кредитни разходи за благородния метал. Страховете от обмитяване пък насочиха големи количества от него към американските складове, а китайският внос продължава да надвишава очакваното вътрешно потребление.
Резултатът е недостиг в търговските центрове Лондон и Цюрих, което тласка търговците да пазят доставките. Експертите от сектора са като цяло единодушни къде е отишъл метала, но липсата на надеждни данни за запасите в Лондон прави невъзможно точното оценяване на размера на наличностите.
„Когато пазарът се напряга по този начин – независимо дали е по основателни, лоши или специални причини – това би трябвало да извади материала от сенките“, посочва Джей Тейтъм, който управлява фонд за метали в компанията за суровини Valent Asset Management и е оптимистично настроен към платината от около две години. Лизинговите цени показват, че пазарният спазъм не е приключил, допълва той.
Подразбиращата се едномесечна лизингова ставка остава над 10% – сериозен спад от скока над 35% през юли, но много по-висока от нормалното ниво в близост до нула процента. Числото отразява годишната доходност, която притежателите на платина в трезорите на Лондон или Цюрих могат да получат, като отдадат метала си на краткосрочен заем.
Злато, мед и други метали бяха изпратени в Съединените щати, тъй като търговците се стремяха да се възползват от ценовите колебания, предизвикани от тревогите им за митническите налози. Но произтичащото от тези движения напрежение на пазарите на платина беше изключително.
Докато инвеститорите са изтеглили около 215 хил. тройунции от търгувани на борсата фондове от началото на годината, само през последните три седмици складовете в Ню Йорк са погълнали почти 290 хил. тройунции от метала.
Китай пък е събрал рекордните 1.2 милиона тройунции през второто тримесечие. Най-големият потребител в света внася по-голямата част от метала си, но тези доставки неизменно са по-високи от очакваното вътрешно търсене, според данни на „Стандард чартърд“.
Длъжностни лица в Пекин наложиха строги ограничения на износа на благородни метали и отново има малка публична информация за запасите. Повечето покупки се извършват от China Platinum Co., държавна компания, която е единственият субект, имащ разрешение да внася платина без да плаща 13% данък добавена стойност. Това затруднява идентифицирането на реалните купувачи зад всяка покупка.
Въпреки че Китай демонстрира готовност да складира метали и да контролира износа на ключови за икономиката му стоки, не е ясно каква част от пристигащите пратки се превръща озовава в държавен резерв. Допълнителен тласък на търсенето в страната може да дойде от предстоящото въвеждане на първите платинени фючърсни контракти в страната.
Най-големите потребители на платина са автомобилният и бижутерският сектор, но високата цена на заемите е особен проблем за производителите, които използват метала за производство на стоки, вариращи от химикали и стъкло до лабораторно оборудване. Индустриалните потребители често избират изискващия по-малко средства вариант за лизинг, вместо да купуват стоката директно.
На моменти ликвидността пресъхва напълно, когато лизинговите лихви скачат до двуцифрени стойности, което води до изтласкване на повечето кредитополучатели от пазара, според няколко търговци в банки за злато и къщи за търговия със суровини, пожелали анонимност.
„Когато лизинговите лихви скочиха с почти 40% в един момент, това е лудо ниво за хора, които вземат метал назаем, когато това е тяхната бизнес стратегия“, коментира Ед Щерк от Световния инвестиционен съвет за платина. И пояснява, че почти всеки участник на пазара се сблъсква с някакво ниво на лизингови лихви.
През последните седмици платина за незабавна доставка за средно около 2 млрд. щ. долара се е търгувала дневно в Лондон – под една петдесета от пазара на злато, по данни от април на Лондонската асоциация на пазара на кюлчета. Което означава, че инвеститори спекуланти и хеджингови фондове със значителни позиции могат потенциално да окажат значителен натиск върху пазара.
Платината е добавила 45% към пазарната си оценка от началото на годината насам след като през последното десетилетие се търгуваше в диапазона от 800 до 1100 щ. долара за тройунция. Причината – бързото навлизане на електрическите превозни средства се отрази на перспективите за потребление в каталитичните преобразуватели, които все още представляват повече от една трета от търсенето. В 15.18 ч. българско време на 6 август скъпоценният метал се търгуваше за 1328.22 щ. долара за тройунция.
Същевременно, нагласите на пазарните играчи стават все по-оптимистични, защото пазарът навлиза в трета поредна година на дефицит, по данни, събрани от името на Световния съвет за инвестиции в платина. Растящите разходи и пробивите в доставките от Южна Африка – най-големият производител на суровината в света, също допринасят за очаквания по-нататъшен възход на платинените котировки.
Възстановяването на цените означава, че около 90% от минния сектор в момента прави пари спрямо едва 60% в края на 2024-а, пояснява Крейг Милър – главен изпълнителен директор на водещата глобална компания от сектора Valterra Platinum. Но допълва, че това не е достатъчно за стимулиране на добива. По негови сметки, „цените трябва да се увеличат с още около 50%, за да стимулират ново производство“. А това, според анализатори, може да подготви почвата за стихийни скокове.
Подобно на златото, колкото по-рядка е платината, толкова повече хора искат да я притежават, коментира Томас Родерик – мениджър на портфейли в хеджинговия фонд Trium Capital.
