Белият дом обяви, че въвежда допълнително мито от 25% върху стоки от Индия, с което общата митническа ставка за този голям търговски партньор на САЩ нараства на 50%.
„Установявам, че индийското правителство в момента пряко или непряко внася петрол от Руската федерация“, се казва в изпълнителна заповед на американския президент Доналд Тръмп.
„Съответно, и в съответствие с действащото законодателство, върху стоките от Индия, които се внасят на митническата територия на Съединените щати, ще се прилага допълнително мито от 25 процента“, се посочва в документа.
Миналата седмица Тръмп обяви, че Индия ще плаща мито от 25%, заедно с допълнителна „санкция“ заради закупуването на руска военна техника и енергийни ресурси.
Тогава обаче не беше ясно как би могла да изглежда тази санкция.
Във вторник обаче Тръмп заяви, че ще увеличи „много значително“ митата за Индия в рамките на 24 часа, тъй като страната „купува руски петрол и захранва военната машина“.
„Ако правят това, няма да съм доволен“, каза Тръмп по Cи Ен Би Си.
Новата митническа ставка за Индия е сред най-високите, които САЩ са въвеждали за който и да е търговски партньор. Това е най-новият сигнал, че Тръмп изпълнява заплахите си за санкциониране на държави, купуващи руски петрол, след като през последните седмици засили реториката си срещу инвазията на Владимир Путин в Украйна.
„Санкциите, наложени от САЩ на нашата страна заради вноса на руски петрол, са несправедливи, неоправдани и неразумни“ заяви индийското правителство на Нарендра Моди, предаде Скайнюз.
По-рано Доналд Тръмп издаде изпълнителна заповед за налагане на допълнително мито от 25% върху Индия заради продължаващия ѝ внос на руски петрол.
Американският президент заяви, че вярва, че намаляващите глобални цени на енергията могат да окажат натиск върху Владимир Путин да сложи край на войната в Украйна.
В изявлението си властта в Делхи определи решението на Тръмп като „нещастно“, добавяйки, че ще предприеме „всички необходими действия“, за да защити националните си интереси.
В него се казва, че вносът на страната се „основава на пазарните фактори“ и се прави с цел „осигуряване на енергийната сигурност на 1,4 милиарда души“.
