България връчи на 15 септември писмен демарш на руската посланичка у нас Елеонора Митрофанова заради „умишленото нарушаване на въздушното пространство на Полша, наш съюзник в НАТО и партньор в ЕС, чрез навлизане на руски военни безпилотни летателни апарати…“.
Посланик Митрофанова бе извикана на среща във външно министерство, където генералният директор по политическите въпроси Гергана Караджова ѝ връчи документа.
В съобщение на МВнР се казва, че България разглежда тези безотговорни действия на руската страна, включително навлизането на руски дрон във въздушното пространство на Румъния на 13 септември, като заплаха за сигурността на европейските граждани, регионалната стабилност и международния мир. Също така страната ни призовава Москва да спре незабавно своите атаки срещу Украйна и опасни провокации срещу европейски държави.
Руското посолство отговори с евтина позиция във „Фейсбук„, в която се посочва, че липсват каквито и да е доказателства за руско участие в случая.
„Става дума за планирана провокация, от която на първо място е заинтересована Украйна, както и отделни европейски страни, които се опитват да обединят обществото около „руската заплаха“, отбеляза Митрофанова.
Посланичката допълни, че далечината на полета на безпилотните летателни апарати, използвани по време на удара по украинската военна(!) инфраструктура в нощта на 10 септември, не надвишавала 700 километра, което прави невъзможно навлизането им на полска територия.
Руското външно министерство пък твърди, че Полша разпространява „митовете“ за навлизането на руски дронове във въздушното ѝ пространство, за да задълбочи украинската криза.
Според правителството във Варшава обаче, когато 19–20 дрона преминават границата едновременно, това не може да е случайност. Броят на атакуващите дронове е бил много по-голям, но част от тях са били свалени от украинските военновъздушни сили. Онзи, които са достигнали полска територия, са свалени от полски изтребители.
Това бе първия път, в който страна от НАТО стреля по руска военна техника, откакто Москва започна пълномащабната си инвазия в Украйна през февруари 2022 година.
Руски дронове са навлизали в полска територия и преди, както и над Румъния и Унгария. Първото такова нарушение на границата на НАТО е през март 2022 г., когато дрон „Стриж“ прелетя през цяла Унгария и се разби в столицата на Хърватия, повреждайки 40 автомобила. Но нахлуването на дронове в небето над Полша предизвика опасения, че Русия засилва провокациите към Запада.
Според европейски анализатори стратегическата цел на руския президент Владимир Путин е разрушаването на западното единство и създаването на впечатление, че военният алианс НАТО е безпомощен.
Инцидентът предизвика бурни реакции в цяла Европа. Правителствата в ЕС осъдиха нарушаването на полското въздушно пространство. Този път и у нас кабинетът и президентът бяха единни в своята солидарност с Полша.
Министърът на отбраната Атанас Запрянов нарече действията на Русия „провокация“ и „грубо нарушение на международното право“. Президентът Румен Радев написа в платформата „Екс“, че „нарушаването на въздушното пространство на суверенна Полша води до опасно ескалиране на напрежението между Русия и НАТО“ и „подкопава усилията за възстановяване на мира в Европа“.
Фактът, че руската посланичка беше привикана във външно министерство е рядкост и добро решение на правителството. Обикновено провокативното й и нагло поведение бива осъждано само от коментиращи в социалните мрежи.
Посланичката няколко пъти е предизвиквала скандали със свои меко казано недипломатични изказвания. През февруари 2022 г. посолството намекна, че българските институции са „евроатлантически подлоги“ и направи крайно глупавото сравнение на войната на Русия в Украйна с Освобождението на България през 1878 година. През 2023-та пък същата особа още по-недипломатично заяви, че ако имала право, щяла да гласува за Костадин Костадинов от „Възраждане“.
