Европейският съюз (ЕС) работи по схеми за използване на замразените руски активи в подкрепа на „репарационни заеми“ за Украйна в размер на 170 милиарда евро – ход, който би укрепил финансите на Киев, но би рискувал сериозна конфронтация с Москва. Плановете, за които настоява отдавна украинската страна, са предмет на ожесточен дебат в европейската общност и на практика целят прехвърлянето на руски държавни авоари технически активите да бъдат иззети директно.
Според пет запознати с обсъжданията лица, една от схемите предвижда санкционираните парични салда на активите на „Банк России“, които се съхраняват в белгийския централен депозитар за ценни книжа Euroclear, биха могли да се използват за закупуване на облигации на ЕС с нулева лихва. Набраният капитал след това ще бъде преведен на Украйна на траншове. Около 170 милиарда евро от обездвижените руски авоари от 194 милиарда евро в Euroclear, са падежирали и сега стоят като парични салда в счетоводните книги на депозитара, според две добре информирани лица.
Вторият вариант е да се използва дружество със специална цел за управление на споразуменията за финансиране, което може да позволи на страни извън ЕС също да участват.
През миналата седмица председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен подкрепи идеята за репарационни заеми, заявявайки, че те ще бъдат изплатени само ако Русия се съгласи да компенсира Киев за щетите от инвазията. Вместо да чака края на конфликта, парите „ще помогнат на Украйна още днес“, каза тя.
Брюксел засили техническата работа по предложението, тъй като перспективите за мирни преговори намаляват, Русия се придържа към максималистичните си цели в Украйна, а администрацията на Тръмп не е склонна да засили икономическия натиск върху Москва или да увеличи военните способности на Украйна.
Вашингтон също оказва натиск върху съюзниците си да използват основните активи на Русия, а не само печалбите, които бяха използвани отпускането на заем от 50 милиарда долара на Украйна през миналата година. Г-7 трябва „да обмисли изземването (или използването по друг начин) на главницата (на руските държавни активи) по иновативен начин за финансиране на отбраната на Украйна“, според нота на Съединените щати, разпространена сред членовете на Г-7, която са прочели репортери на „Файненшъл таймс“.
Министрите на финансите от ЕС, които се събират в Дания тази седмица, ще обсъдят идеята за репарационни заеми. Договореностите на ЕК целят да преодолеят възраженията на няколко държави членки на блока, по-специално Белгия, Германия и Франция, които са загрижени, че изземването на главницата, а не на лихвата, би било незаконно или би подкопало доверието в еврото като резервна валута.
Украйна разчита на 50 милиарда долара бюджетна подкрепа през следващата година, в допълнение към военната помощ, а Европа ще трябва да поеме по-голямата част от тежестта, предвид отказа на Вашингтон да предостави допълнителни средства. „(Украинците) се нуждаят от парите и няма толкова много възможности“, каза германски служител, запознат с плановете.
Канцлерът Фридрих Мерц е съгласен с идеите, разработени от Брюксел, предвид ограниченията върху националните бюджети и факта, че ЕС е изчерпал собствения си капацитет за отпускане на заеми. Неговият дипломатически съветник Гюнтер Заутер заяви на конференция в Киев, че дискусията за замразените активи в Европа „е твърде бавна … но се движи … в определена посока“ – първо чрез използване на печалбите, генерирани от средствата, „а сега на масата е предложение как те биха могли да бъдат използвани по начин, който е още по-проактивен … и това има потенциал да ускори нещата“.
Ключови елементи от схемата все още се обсъждат. Използването на облигации на ЕС, например, би изисквало държавите членки на общността да гарантират заемите. В тази връзка фон дер Лайен коментира, че „рискът ще трябва да се поема колективно“ по време на обявяването на плана през миналата седмица като реверанс към опасенията на Белгия да бъде призната за отговорна в евентуален съдебен спор, започнат от Русия.
Друга потенциална пречка е да се гарантира, че базовите активи остават замразени. В момента европейските санкции, съгласно които са блокирани активите на Русия, се нуждаят от единодушна подкрепа от държавите членки на ЕС, за да бъдат удължавани на всеки шест месеца. Емитирането на дългосрочни облигации, обезпечени с руски активи, би изисквало гаранции, че режимът на санкциите ще остане в сила за срока на заема, посочва добре информирано лице.
ЕК обеща, че ще „действа възможно най-бързо, за да осигури по-нататъшна финансова подкрепа за Украйна“. И че „всяка инициатива ще се основава на най-спешните нужди на Украйна и в тясно сътрудничество с държавите членки и международните партньори“.
