Главният банков надзорник на еврозоната поиска по-големи правомощия, за да отмени националните ограничения, които пречат на кредиторите да придвижват капитал в блока на единната валута и възпрепятстват сливанията с трансгранични конкуренти. Председателят на надзора на Европейската централна банка (ЕЦБ) Клаудия Бух заяви пред „Файненшъл таймс“, че „по-благосклонното отношение“ на Европейския съюз към дерогациите за преодоляване на вътрешните пречки „би била полезна стъпка за политиците“.
Ръководителите на европейски банки отдавна се оплакват от регулаторните органи, които задържат стотици милиарди евро капитал и ликвидност зад национални бариери, лишавайки ги от възможността да разпределят свободно средства в целия ЕС. ЕЦБ е изчислила, че банков капитал в размер на 225 милиарда евро и банкова ликвидност за 250 милиарда евро са блокирани от национални ограничения.
Европейските централни банкери вече имат правомощия да предоставят частични изключения за банковата ликвидност, за да я освободят бариери. Ще трябва обаче промяна в законодателството на ЕС, за да може ЕЦБ да предостави дерогации относно банковия капитал, което може да е част от неотдавнашния натиск на политиците в Брюксел за задълбочаване на обединението на финансовите пазари в региона.
„Трябва да видим какви дискусии ще има на европейско ниво за начина на допълнително интегриране на пазара“, коментира Бух. „Има бариери пред развитието на паневропейски бизнес модели, които не са свързани със справедливо регулиране, а с други правила за банковите дейности, които се различават много в различните държави“, допълни тя и призовав политиците да „видят какво още може да се направи, за да се създаде интегриран банков пазар“.
Неотдавнашно проучване на ЕЦБ установи, че фрагментацията на банковия пазар в еврозоната е една от причините, поради които кредиторите й не са толкова печеливши колкото по-големите си американски конкуренти, които се възползват от по-интегрирана пазарна среда.
Главният изпълнителен директор на италианската банкова група „Уникредит“ Андреа Орчел отбеляза в изказване на събитие на ЕЦБ през миналата седмица: „Колкото по-раздробена е Европа, толкова по-слаби сте като банка.“ И „колкото по-голямо количество от моя капитал е съсредоточен в 13 различни държави и колкото повече средства не мога да го премествам свободно от една страна в друга… толкова повече не можем да се възползваме от редимствата и мащаба, за да станем по-силни (и) да се диверсифицираме“.
Напоследък се наблюдават признаци за увеличаване на трансграничните банкови сделки в ЕС, една от които е покупката на португалската Novo Banco от френския кредитор BPCE за 6.4 милиарда евро през юни. Броят на транзакциите обаче се задържа в близост до достигнатото през 2024-а дъно за последните три десетилетия и те често предизвикват политическа опозиция, както при инвестицията на „Уникредит“ в германската „Комерцбанк“.
Асоциацията на финансовите пазари в Европа, представляваща банки, брокери и консултанти, публикува през септември доклад, в който призовава регулаторите да направят повече, за да премахнат пречките пред трансграничните банкови операции. Европейските кредитори искат също от контролнте органи да смекчат правилата, определящи колко капитал им е необходим. Основанието им е, че ще бъдат поставени в неизгодно положение спрямо по-големите конкуренти от Уолстрийт, които ще се възползват от подетата инициатива за дерегулация в Съединените щати.
ЕЦБ, която ще представи на 18 ноември резултатите от годишния си преглед за определяне на изискванията за банковия капитал, създаде работна група за опростяване на своите регулаторни, надзорни и отчетни правила, която трябва да публикува предложения до края на годината. Бух обаче омаловажи вероятността от по-ниски капиталови изисквания в ЕС.
„Имаме много ясен мандат да поддържаме банките в безопасност и стабилност“, каза тя. Което се вижда от много проучвания: „кредиторите, които са по-добре капитализирани, са по-способни да отпускат заеми, особено по време на стрес.“
Банките в ЕС вече освобождават милиарди евро капитал като използватвсе по-активно значителни трансфери на риск от кредитните си портфейли на инвеститорите, които в замянаполучават редовни плащания от кредитора. Бух обаче отбелязва, че ЕЦБ гледа все по-предпазливо на бързо развиващия се синтетичен тип сделки за прехвърляне на риск, които държат заемите в баланса на банките и биха могли да ги изложат на
„Като цяло секюритизацията може да бъде начин за по-добро преразпределение на рисковете във финансовата система“, коментира Бух. Но допълни, че финансовата криза е показала, че „секюритизацията може да има и отрицателни последици, ако стимулите не са правилни и ако рискът не се прехвърля реално, а се връща в банковия сектор във времена на стрес.“
Миналата седмица ЕЦБ призова Европейската комисия да коригира планираното си законодателство за секюритизация, за да затегне правилата за презастрахователите, предоставящи необезпечени кредитни гаранции на банките като част от значителни трансфери на риск.
