Интервю на Лорънс Уонг, министър-председател на Сингапур, за „Файненшъл Таймс„
( Продължение от 18.11. 2025г.)
– Мислите ли, че икономическият национализъм на САЩ, стратегията „Америка на първо място“, води до реципрочна стратегия „Китай на първо място“? И че по някакъв начин им дава този тласък сами да произвеждат чипове, да станат още по-независими и, парадоксално, по-силни.
– Виждаме растящата увереност на Китай и на цялото му общество в собствения модел на развитие. Възходът на Китай предизвиква безпокойство в много части на света, не само защото това е възходяща сила с огромен мащаб, но и защото това е сила с различен икономически модел и политическа система. Но мисля, че светът трябва да осъзнае, че Китай няма да се съобрази със западните норми и ще намери свой собствен път към модерността.
Въпреки че Китай все още има огромен простор за „наваксване“, тъй като неговият БВП на глава от населението е само една пета от този на Америка, в някои области той вече е отвъд наваксването. Китай е технологичен лидер в много области, в авангардното производство, във възобновяемата енергетика.
Трябва да приемем реалността, че Китай не е просто възходяща, а вече велика сила. Ходовете, които той направи през последните години, демонстрират, че самият Китай признава нарастващата си тежест и се замисля какви отговорности може да поеме като лидер в световната система.
Например, неотдавна реши да се откаже от специалния и диференциран режим в СТО. През последната година-две той удвои подкрепата си за глобалните институции. Мисля, че това са примери за реалността, че Китай ще бъде ключов играч и потенциално ключов лидер в тази нова световна система.
– Но тогава не е ли държава като Сингапур принудена да направи избор? Защото вие сте изградили силна политическа и отбранителна връзка със САЩ и много силна търговска връзка с Китай. Не чувствате ли, че достигате до точка, в която този балансиращ подход вече не функционира?
– Въпреки всичко, което казах, Китай днес все още не е в състояние или не желае да поеме ролята на Америка в световната система. Причината е, че все още не е на същото ниво като Америка, все още е страна със среден доход с много вътрешни предизвикателства. Все още не се е появил нов глобален лидер и ние сме в този много объркан преходен период.
– Какво прави тогава Сингапур?
– Следователно, в този много непредсказуем, объркан преходен период, който може да продължи години, може би повече от десетилетие, ще трябва да работим с държави, които мислят като нас, за да намерим начини да запазим и укрепим важните многостранни рамки.
– Опишете ми малко по-подробно такава многостранна система, за която говорите. Знам, че има нов формат, който промотирате заедно с други по-малки държави. Как виждате тази система да работи и оцелява?
– Усилията са многопосочни. Първо, трябва да укрепим и съживим съществуващите институции, като СТО. Например, в СТО процесът на вземане на решения с консенсус, който е ценен принцип, се е превърнал в рецепта за парализа. Трябва да променим това. Трябва да намерим начини многостранните споразумения да започнат да функционират в СТО.
– Но за това се нуждаете от САЩ.
Да, нуждаем се, затова не отричаме ролята на Америка. Казваме, че някои от нас трябва да започнат да се движат, да поддържат импулса. И с времето да постигнем разбиране – дори ако Америка не е готова или способна да вземе решение днес, може би по-късно ще бъде. Затова е необходимо да постигнем обновяване на глобалните институции, което и правим. Вторият фронт е да търсим инициативи, които прокарват пътя. Нови инициативи, по които също работим с държави, които мислят като нас. Като Партньорството за бъдещето на инвестициите и търговията.
– Заедно с ОАЕ?
Точно така. Ние събираме заедно малки и средни отворени в търговско отношение икономики, защото всички имаме едно и също желание да поддържаме търговска система, основана на правила и можем да се обединим, за да разширим границите на новите инициативи. Сред тези около 15 икономики ние вече сме практически без мита. Смисълът не е просто да се съберем и да сключим споразумение за свободна търговия, а да помислим какви нови идеи можем да предложим, включително улесняване на инвестициите, улесняване на бизнеса да работи в нашите икономики чрез стандартизиране на правила, разпоредби, митнически процедури, документи и възможност за използване на технологии като електронно фактуриране, документи, потоци от данни. Ако можем да имаме нови инициативи като тази, с времето може да успеем да ги включим като част от принципите на СТО.
– Вие сте огромен инвеститор в САЩ…
– Ние инвестираме по целия свят.
– Когато чувате за атаките срещу Федералния резерв, когато виждате непредсказуемостта на икономическата политика, това прави ли ви по-малко склонни да инвестирате? Намалявате ли инвестициите? Пренасочвате ли се към Европа? Или нямате избор, най-големите ви инвестиции трябва да са в САЩ?
– В момента не намаляваме, защото разглеждаме инвестициите не само през призмата на макрорисковете, но и с оглед динамиката на отделните компании и перспективите за растеж. Засега, докато рисковите премии на макро ниво може да са се увеличили в Америка, ние все още виждаме много водещи технологии и огромна динамика в американските предприятия. Така че оставаме инвеститори в тези компании. Но това не е само Америка. Продължаваме да търсим възможности навсякъде, в Европа, и в Азия, и в други части на света.
– А в Европа?
Има възможност за Сингапур да има по-близки политически, икономически, инвестиционни отношения с ЕС. Ние смятаме, че Европа също ще бъде ключов играч в тази многополярна среда. Европа е важна сила сама по себе си, тя ще бъде ключов играч в тази нова глобална среда, така че ние искаме да изградим по-тесни връзки с Европа. Вече имаме много тесни връзки между Сингапур и ЕС, но търсим начини да съберем различни формати заедно. Има възможности за това. Между CPTPP [Всеобхватно и прогресивно споразумение за транстихоокеанско партньорство] и ЕС, например, провеждаме обсъждания за по-формално партньорство между ЕС и АСЕАН.
Между другото, ЕС вече е подписал или е напреднал със споразумения за свободна търговия не само със Сингапур, но и с още няколко страни членки на АСЕАН. Така че, ако можем да поощрим ЕС и АСЕАН да започнат преговори за споразумение за свободна търговия, това ще бъде една трета от световната търговия. Живеем в свят, в който глобалната система започва да изглежда все „по-запушена“. Но ние бихме искали да държим артериите на търговията отворени и може би да създадем нови артерии. И затова виждаме тези стратегически възможности с Европа.
– Изисква ли този нов световен ред, който все още не се е оформил, някакви вътрешни промени в Сингапур, например, към по-голяма политическа либерализация? Сигурно сте виждали, че в различни части на света, в Азия и Африка, се появява ново младежко движение, движението на Поколение Z. Разкажете ми как мислите за бъдещето по отношение на вътрешната социална и политическа либерализация.
– Това е уместен въпрос. Двете са свързани, промените в световния ред, както и младежкото движение, което виждаме по целия свят. Ние виждаме нарастваща тревожност сред младите хора навсякъде по света. В Китай говорят за „пропадане“. В Япония има термин, „хикикомори“ – да стоиш вкъщи, да не излизаш. Мисля, че в Америка и Европа, говорите за „Голямата оставка“, има и други термини. Виждаме това ниво на растяща тревожност сред младите хора. Защото сме в различна среда; по-нестабилна, по-хаотична, така че е естествено младите хора да са по-загрижени за бъдещето си.
Ние също усещаме това в Сингапур. От вътрешнополитическа гледна точка фокусът ни трябва да бъде да намерим начини да дадем увереност на нашите млади хора. Да им дадем увереност, че те могат да изградят по-добро бъдеще за себе си. Решени сме да направим това в Сингапур.
– Кое е най-трудното нещо, което трябваше да направите, откакто сте министър-председател?
– Налага ми се да правя много трудни неща, не знам кое е най-трудното.
– Срещали ли сте се с Тръмп?
– Все още не.
– Значи не сте направили най-трудното.
– Може да имаме шанс да се срещнем, когато той дойде… ако дойде за срещата на върха на АСЕАН. Имах телефонен разговор с него, мина добре. Но съм сигурен, че ще има възможности за среща.
– Значи това не е най-трудното, което е трябвало да правите. Кое е най-трудното?
– Най-трудното наистина е управлението на хората. Не осъзнаваш мащаба, докато не се озовеш в тази работа. Аз не съм просто министър-председател, аз ръководя партия, явяваме се на избори. Тогава трябва да мисля кои са членовете на моя екип, които трябва да заменя, защото искам подмладяване. Един от ключовете за успеха на Партия Народно действие е пълният фокус върху подмладяването на нашия екип на всички избори. Това изобщо не е лесно да се направи. Много е лесно да кажеш, нека просто продължим със статуквото. Не искам да обиждам никого, всичко ни е наред, всички продължаваме заедно. Но ако направя по-малко подмладяване, ще платя цената за това след 5, 10, 20 години. Така че трябва да погледна критично към членовете на екипа, да говоря с всеки от тях поотделно и да кажа на някои: „Съжалявам, не мога да ти помогна да продължиш, трябва да те заменя“. Това беше много болезнено.
– Значи управлението на партията.
Да, не беше лесно. Трябваше да съм твърд, за да го направя. И се радвам, че в крайна сметка имахме добър изборен резултат.
Превод от английски Александър Маринов
Моят коментар за интервюто на Лорънс Уонг:
1. Министър-председателят на Сингапур предлага ясна и смела диагноза на динамиката на световния ред. Лорънс Уонг не оставя съмнение, че смята промените за дълбоки и структурни, а не за временни. Той нарича отношенията САЩ-Китай „най-опасната линия на разлом“ и описва прехода като „объркан“ и „непредсказуем“. Лоранс Уонг се явява като глобален лидер, който не се страхува да нарече нещата с истинските им имена.
2. Лоранс Уонг се придържа към стратегия на действен неутралитет.
Това е, може би, най-важният момент в интервюто. Сингапур отказва да избира страна и вместо това: диверсифицира партньорствата си (по-здрави връзки с ЕС и с държави, които споделят възгледите му); укрепва участието си в регионални структури (АСЕАН като стабилизиращ фактор и платформа за диалог); участва в създаването на новите правила (инициативи като „Партньорство за бъдещето на инвестициите и търговията“ са опит да се създадат нови многостранни рамки, когато старите, като СТО, са в парализа). Това не е пасивно чакане, а активно създаване на алтернативи.
3. Интервюто е образец на прагматизъм и икономически реализъм.
Уонг признава известна правота на Тръмп (имало е „гратисчии“, които са използвали Америка), действията на Тръмп са принудили държавите да се замислят. Оценява реалистично Китай (Китай е вече велика сила, която няма да се съобразява със западните норми и искания). Разбира адекватно механизмите на глобалната икономика (икономическите санкции и ограничения стимулират търсенето на алтернативи).
4. Уонг разбира тясната връзка между вътрешната политика и международните процеси. Той свързва много интелигентно глобалната несигурност с тревожността на младите хора по целия свят. Определя като ключова отговорност на правителството му да даде увереност и перспектива на собствения си народ. Уонг разбира, че външната нестабилност неизбежно се отразява на вътрешната социална стабилност.
Това интервю рисува портрет на стратегически мислещ, прагматичен и уверен лидер. Той не е нито про-американски, нито про-китайски; той е про-сингапурски. Неговият подход е на „навигация“ през бурни води, а не на идеологическа мимикрия. Това е класически пример за политика на малка държава, доведена до съвършенство: оцеляване и просперитет чрез дипломация, предвидливост и абсолютно ясно дефиниране на националните интереси.
Интервюто е майсторски урок по геополитика от гледна точка на малка, но влиятелна държава. То показва един лидер, който не се оплаква от промяната на отмиращия световен ред, а активно се подготвя и участва в изграждането на следващия. За всяка държава, която се опитва да навигира в сложния 21-ви век, мисленето на Лорънс Уонг предлага ценни поуки.
