Управляващата партия „Самоопределение“ на премиера Албин Курти не успя да сформира правителство през деветте месеца след февруарските избори и сега ще се проведат предсрочни парламентарни избори. Експерти смятат, че това заплашва допълнително да навреди на имиджа на Косово, чийто настоящ лидер вече сериозно е увредил отношенията със Запада.
Последният опит за сформиране на правителство се провали вечерта на 19 ноември, когато кандидатът на управляващата партия за министър-председател – бившият председател Глаук Конюфца, не успя да осигури необходимото мнозинство от 61 гласа в 120-местния парламент – само 56 депутати подкрепиха предложения от него кабинет.
Преди това лидерът на „Самоопределение“ Албин Курти, настоящият министър-председател, не успя да сформира ново правителство. Опитът на неговия заместник също беше обречен от самото начало.
Опозиционните партии предупредиха предварително, че няма да гласуват за кабинета на Глаука Конюфчи,
тъй като той не се различава от сегашното правителство. Кандидатът за премиер искаше да назначи Албин Курти за свой първи заместник и външен министър.
Сега Косово е изправено пред предсрочни избори, които ще бъдат свикани от президента Вьоса Османи. Според конституцията те трябва да се проведат в рамките на 40 дни от президентския указ, а най-вероятната дата е 28 декември, когато голямата диаспора на Косово традиционно се събира за новогодишните и коледните празници.
Предсрочните избори потвърждават задълбочаващата се политическа криза в Косово.
Тя започна да ескалира веднага след парламентарните избори, проведени през февруари, които за първи път от 17 години, откакто Косово обяви независимостта си, бяха проведени в рамките на конституционно предписания срок.
Въпреки че „Самоопределение“ спечели изборите с над 40% от гласовете, а Албин Курти обеща да се кандидатира за трети мандат като министър-председател и че неговата партия ще сформира правителство „Курти-3“, това така и не се случи. Първо, Косово се бореше да избере ръководството на нов парламент в продължение на шест месеца – по този въпрос бяха проведени 56 гласувания и дори Конституционният съд трябваше да се намеси. Още три месеца бяха прекарани в опити да се постигне съгласие за ново правителство. От самото начало беше ясно, че поради баланса на силите, това може да бъде само коалиция.
Албин Курти и неговата партия „Самоопределение“ обаче не показаха реална готовност за споделяне на властта.
Това беше въпреки факта, че основните партньори на Косово – САЩ и ЕС – последователно настояваха за бързото сформиране на стабилно правителство в Косово, което беше необходимо за успешната му европейска интеграция. Германският външен министър Йохан Вадефул, който наскоро посети Прищина, също се опита да убеди косовските политици в това, но без резултат. Така че предсрочните избори станаха неизбежни.
Ситуацията се утежнява допълнително от факта, че предстоящите избори може да не са последните за следващите месеци. Мандатът на Вьоса Османи изтича през април и парламентът ще избере нов президент.
Ако кандидатът не успее да осигури необходимото мнозинство (квалифицирано мнозинство в първите два опита и редовно мнозинство в третия), парламентът ще бъде разпуснат отново и ще бъдат свикани нови предсрочни избори. Всичко това, според експерти, заплашва допълнително да навреди на имиджа на Косово. „Косово изпитва спешни нужди, а политиците му не са в състояние да постигнат компромис. На международната сцена Косово е изобразено като провалена държава поради липса на политически споразумения, които са ключови за демокрацията“, казва Алберт Красничи, експерт от базираната в Прищина неправителствена организация „Демокрация плюс“.
Експертите смятат, че една от основните причини за многобройните проблеми на Косово е, че
настоящият му лидер Албин Курти сериозно е увредил отношенията си със Запада.
Неговото правителство наложи подмяната на сръбските регистрационни номера с косовски, забрани сръбския динар в Северно Косово, предимно сръбски регион, и затвори сръбските банкови клонове и представителства на други сръбски организации там. Макар че не поставят под въпрос оправдаността на тези стъпки, ЕС и САЩ остро критикуваха Прищина за това, че ги е предприела едностранно, без да се консултира със западните партньори или да постигне споразумение с Белград. Всичко това доведе до преустановяване на диалога между Косово и Сърбия за нормализиране на отношенията, който Западът активно насърчава.
Миналата година ЕС наложи санкции на Косово,
като прекрати финансовата помощ и преустанови контактите на високо ниво с косовското ръководство, с изключение на тези, провеждани в рамките на косовско-сръбския диалог. Още по-рано САЩ заплашиха Прищина с прекратяване на „партньорството“ – за първи път, откакто Косово обяви независимост през февруари 2008 година. В тази връзка, резултатът от предсрочните избори в Косово също ще бъде очакван с нетърпение на Запад.
