Хиляди сметища в Обединеното кралство и Европа се намират в заливни равнини, което представлява потенциална заплаха за питейната вода, ако токсични отпадъци бъдат изпуснати в реките, почвите и екосистемите. Това стана ясно от първото по рода си картографиране на сметищата в цяла Европа, проведено от в. „Гардиън“, Investigate Europe и Watershed Investigations.
Данните показват, че хиляди нерегулирани и остарели сметища са изложени на опасност от наводнения, ерозия и просмукване на токсични вещества в околната среда.
„С нарастващата честота и интензитет на наводненията вследствие на климатичните промени рискът тези отпадъци да попаднат в природата нараства значително“, предупреждава д-р Патрик Бърн от Университета „Ливърпул Джон Муурс“. По думите му това включва не само пластмаси и строителни материали, но и опасни химикали като PFAS (“вечните химикали” или перфлуороалкилирани химикали) и ПХБ (полихлорирани бифенили).
„Вечните химикали“ са изключително устойчиви в околната среда и в човешкия организъм,
като могат да причинят здравни проблеми като увреждания на черния дроб, заболявания на щитовидната жлеза, затлъстяване, репродуктивни проблеми и рак.
В ЕС се предполага, че съществуват около 500 000 сметища, като приблизително 90% от тях са създадени преди въвеждането на съвременните стандарти за контрол на замърсяването. Картирането идентифицира над 61 000 обекта, 28% от които се намират в зони с висок риск от наводнения. Според моделирането реалният брой може да достигне 140 000.
Липсата на единен европейски регистър затруднява оценката на риска.
Данните в отделните държави членки са фрагментирани, непоследователни и често труднодостъпни.
Д-р Патрик Бърн е открил просмукване на отровни PFAS химикали от старо сметище в природния резерват Нюгейт, Чешир – 20 пъти над допустимите нива за питейна вода. Подобна картина се наблюдава и в Гърция, където в река Недонтас са отчетени PFAS, живак и кадмий, идващи от закритото сметище Маратолака в планината Тайгетос.
Най-застрашени са крайбрежните сметища.
В Англия, Уелс и Франция са установени 335 обекта в зони с активна ерозия, а общо 258 сметища в Европа се намират на по-малко от 200 метра от брега.
Анализът посочва близо 10 000 сметища, разположени в зони за питейна вода в шест европейски държави.
