Министърът на финансите Теменужка Петкова заяви след заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество, че благодарение на възстановения диалог със социалните партньори е изготвен бюджет, който ще позволи на България спокойно да приеме еврото. Тя подчерта, че в резултат на постигнатото съгласие отпадат ключови предложения от първоначалния вариант – като увеличението на осигуровките за фонд „Пенсия“, повишаването на данък дивидент и задължителното въвеждане на Софтуера за управление на продажбите в търговски обект. Постигнато е разбирателство и за съкращаване на близо 5500 трайно незаети щатни бройки в администрацията между 2026 и 2028 година.
Вицепремиерът Томислав Дончев посочи, че е налице консенсус за необходимостта от бюджетна консолидация и поетапно намаляване на дефицита. По думите му, трябва да бъде променен начинът, по който се формират заплатите в публичния сектор, като се прекъсне автоматичната им обвързаност със средната работна заплата. Проектът за държавен бюджет е получил подкрепата на всички социални партньори, с изключение на Асоциацията на индустриалния капитал, която се е въздържала.
Министърът на труда и социалната политика Борислав Гуцанов каза, че бюджетът на държавното обществено осигуряване е приет единодушно, а това показва, че е социално ориентиран. В проекта са заложени по-високи обезщетения за втората година на майчинството и повишаване на минималната работна заплата. Запазва се и т.нар. швейцарско правило за осъвременяване на пенсиите. Гуцанов отбеляза, че предстоят обсъждания за корекции в заплащането в държавната администрация, за да бъдат преустановени допуснатите през годините дисбаланси.
Работодателските организации потвърдиха, че подкрепят направените промени в проектобюджета, като акцентираха върху нуждата от по-строга финансова дисциплина, ограничаване на автоматичните механизми за определяне на заплати, оптимизация на администрацията и насърчаване на инвестициите и иновациите.
Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Румен Радев акцентира, че бизнесът стои зад ключовите корекции в бюджета – увеличението на пенсионните осигуровки, промяната в данъка върху дивидентите и ликвидационните дялове. Той уточни обаче, че за пълно премахване на автоматичното индексиране на възнаграждения са нужни и промени в специализирани закони. Работодателите подкрепят и стремежа към фискална стабилност и намаляване на дефицита, очертан от вицепремиера Томислав Дончев.
Представителите на Българската стопанска камара, Конфедерацията на индустриалния капитал в България са на мнение, че единството между бизнеса и синдикатите по ключови въпроси показва възможност за по-добри бюджети напред и необходимост от системни реформи. Те изразиха готовност да предложат решения за проблемите в различни сектори – от здравеопазването до високите технологии, и изтъкнаха, че стабилната данъчно-осигурителна система е основа за икономическото спокойствие.
Работодателските организации подкрепиха направените промени в проектобюджета за 2026 г., подчертавайки нуждата от по-строга финансова дисциплина, оптимизация на администрацията, намаляване на автоматичните механизми за определяне на заплати и засилване на подкрепата за инвестиции и иновации. Те оцениха положително решенията за промени в осигуровките, данъка върху дивидентите и новите правила за възнагражденията, като посочиха, че предстоят допълнителни корекции в законодателството, за да бъдат изпълнени всички взаимни ангажименти.
КНСБ и КТ „Подкрепа“ също определиха новия вариант на държавния бюджета като приемлив и резултат от взаимни отстъпки. Президентът на КНСБ Пламен Димитров съобщи, че подкрепата на конфедерацията идва при условие, че бъдат осигурени средства за БДЖ „Пътнически превози“ и „Български пощи“, както и че вече е възстановено финансирането за градския транспорт. Той подчерта, че вземането на дълг за покриване на дефицита не е проблем, ако подпомага капиталовата програма и икономическия растеж. Димитров предупреди и срещу прибързаните заключения за „раздута“ администрация, като уточни, че мнозинството от държавно финансираните служители работят в образование, култура, здравеопазване и социалната сфера.
КТ „Подкрепа“ също определи бюджета като компромисен, но приемлив. Главният икономист Атанас Кацарчев заяви, че за конфедерацията водещи остават политиките по доходите, демографската политика и реформите в данъчно-осигурителната система. Той настоя заплащането в публичния сектор да се определя съгласувано със синдикатите, за да се избегнат деформации, и подчерта нуждата от цялостен разговор за икономическата стратегия на страната.
По-рано в рамките на тристранния съвет бяха обсъдени и бюджетите на Националната здравноосигурителна каса и държавното обществено осигуряване, като работодателите и синдикатите подчертаха важността на постигнатия диалог и необходимостта от системни реформи още през следващата година.
