Задълбочаващо се недоверие към институциите, силна обществена подкрепа за масовите протести и нарастващи песимистични очаквания за бъдещето очертава националното представително проучване на „Алфа Рисърч“, проведено в периода 5–12 декември 2025 г. сред 1000 пълнолетни граждани.
Годината започва с позитивни събития като пълноправното членство на България в Шенген и напредъка към еврозоната, но завършва с масови протести и оставката на правителството на Росен Желязков. На този фон доверието в ключови институции достига исторически ниски нива, а политическото лидерство е в дълбока криза.
Проучването показва, че 59% от анкетираните подкрепят протестите безусловно, а още 25% ги смятат за справедливи, макар и с опасения от политическите последствия. Над половината от запитаните смятат, че оставката на правителството е била логичен и необходим изход от кризата.
Оценката за 2025 година остава по-скоро негативна за страната – едва 10% я определят като по-добра от предходната, докато 56% я смятат за по-лоша. В личен план обаче българите са по-умерени – 23% отчитат подобрение, а 51% не виждат съществена промяна. Очакванията за 2026 година са белязани от ръст на песимизма, най-вече заради инфлацията, политическата нестабилност и несигурността около управлението.
Парламентът е институцията с най-ниско доверие – едва 5% одобрение срещу 69% неодобрение. Правителството си тръгва с 58% отрицателни оценки, а премиерът Росен Желязков – с 49% недоверие. Президентът Румен Радев остава с най-висок институционален рейтинг, но и при него се отчита спад на доверието – с 4 пункта до 35%, срещу 33% недоверие и 32% неутрално отношение. Той продължава да привлича симпатиите на избирателите на БСП и националистически партии, но острите атаки срещу въвеждането на еврото и позициите му по геополитически теми дистанцират привържениците на проевропейски формации.
В електорален план ГЕРБ запазва първото място с 21,4% подкрепа, но губи позиции. ПП–ДБ увеличават подкрепата си до 17,8% след подкрепата за протестите. „Възраждане“ е трета сила с 11,6%, а „ДПС – Ново“ начало остава с висока електорална подкрепа, но рекордно неодобрение към лидера си Делян Пеевски. БСП и ИТН са на ръба на парламентарното представителство.
Проучването отчита и ръст на желаещите да гласуват – между 300 и 500 хиляди души повече при евентуални предсрочни избори. Политическата конфронтация и липсата на възможни коалиции карат 40% от българите да очакват появата на нов политически субекти, които биха могли решително да променят политическата конфигурация след изборите.
