Европейската централна банка (ЕЦБ) не промени основните си лихви по кредитите и депозитите на четвърто поредно официално заседание на Управителния съвет, тъй като инфлацията се колебае около целевата стойност, а еврозоната устоява на глобалните сътресения и понася въздействието на митата на амриканския президент Доналд Тръмп по-добре от очакванията. Липсата на промяна беше очаквана от икономистите и пазарните играчи. Лихвата по депозитите остава 2% годишно, по основните операции по рефинансиране – 2.15%, и по краткосрочните кредити (оувърнайт) – 2.40 процента.
Решението за запазване на лихвените проценти стана факт, след като президентът на ЕЦБ Кристин Лагард заяви миналата седмица, че еврозоната „се съпротивлява по-добре от очакваното“ на започналата през април митническа атака на Тръмп. Годишната инфлация в еврозоната е 2.1% през ноември – в близост до цлевите в средносрочен план 2% годишно в продължение на девет поредни месеца, благодарение на предишните лихвени редукции на институцията, които започнаха през юни 2024 г. и свалиха инфлационните равнища до най-ниските стойности от декември 2022 г. насам.
Паричните стратези на блока на еврото запазват линията да не дават насоки за бъдещите си стъпки и потвърдиха ангажимента си да гарантират стабилизиране на инфлацията на целевото ниво от 2 процента. Те подчертаха, че бъдещите решения ще продължат да зависят от постъпващите данни и ще се вземат на всяка среща поотделно, ръководейки се от инфлационните перспективи, новите икономически и финансови показатели, основната динамика на цените и ефективността на трансмисията на паричната политика.
Решението на европейските централни банкери на последното им за тази година официално съвещание беше придружено от нови прогнози за инфлацията и растежа. Очаква се общата инфлация да достигне средно 2.1% през 2025 г., да се понижи до 1.9% през 2026 г. и 1.8% през 2027 г., преди да се върне до 2% през 2028 година. ЕЦБ отбеляза, че инфлационните перспективи за 2026 г. са ревизирани нагоре, тъй като се очаква инфлацията в сектора на услугите да се забави по-бавно.
Институцията повиши и перспективите за икономическия растеж на еврозоната в сравнение с прогнозите от септември. Очаква се БВП на блока на еврото да се увеличи с 1.4% през тази година, с 1.2% през идната и с 1.4% през 2027-а и през 2028-а, подкрепен главно от вътрешното потребление.
Актуализираната оценка „потвърждава отново, че инфлацията трябва да се стабилизира на целевата стойност от 2% в средносрочен план“, се казва в официалното изявление на ЕЦБ.
Часове преди ЕЦБ „Банк ъф Ингланд“ понижи основната си лихва до 3.75% – най-ниската стойност от началото на 2023-а. Седмица по-рано подобен ход предприе и Федералният резерв, като предвижданията са двете банки да направят още лихвени редукции през идната година.
Инвеститорите обаче отхвърлят вероятността за по-нататъшно облекчаване на паричната политика в световен мащаб и започнаха да залагат на увеличение на лихвите от ЕЦБ още през 2026 година. Подобни са вижданията и на члена на банковия изпълнителен борд Изабел Шнабел, както и на управителя на литовската централна банка Гедиминас Симкус, който заяви, че вече не вижда нужда от по-нататъшни лихвени понижения поради изненадващата сила на икономиката.
