Северна Македония за пореден път демонстрира добре познатата политическа стратегия – повтаря като развалена плоча своята привързаност към Европейския съюз, но прави всичко възможно да блокира напредъка по пътя към блока.
Правителство на ВМРО-ДПМНЕ начело с Християн Мицкоски не бърза с изпълнението на условията по Преговорната рамка, а вместо това залага на поддържане на огъня със съседите си България и Гърция.
На думи Скопие продължава да настоява, че „естественият дом“ на страната е Брюксел. Това подчерта и външният министър Тимчо Муцунски преди срещата ЕС – Западни Балкани на 17 декември. Той заяви, че мястото на Северна Македония е като пълноправен член на Европейския съюз и че е „жалко“, че процесът е блокиран на двустранна основа, по вина на България.
Тази теза обаче влиза в пряко противоречие с реалността. Единственото формално условие за започване на същинските преговори е ясно записано в одобрената от всички държави членки Преговорна рамка – промяна на Конституцията с включване на българите като част от народите, които изграждат държавата.
Това не е двустранен каприз, а общоевропейско изискване, потвърждавано многократно от председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, от председателя на Европейския съвет Антониу Коща и от комисаря по разширяването Марта Кос. Въпреки това Скопие продължава да представя въпроса като несправедлив натиск, упражняван от София, и да говори за „липса на добра воля“ от българска страна. Тази тактика цели прехвърляне на отговорността навън и прикриване на нежеланието за поемане на вътрешнополитически риск.
Позицията на премиера Християн Мицкоски прави тази стратегия още по-ясна. Той категорично отхвърля конституционните промени, докато не бъдат изпълнени две условия. Първото е искането за „гаранции“ от Европейския съвет, че македонската идентичност и език са неприкосновени.
Подобно настояване обаче няма правна логика, защото ЕС не дава и не отнема идентичности, а македонският език вече фигурира в европейските документи. Искането за допълнителни гаранции е по-скоро политически сигнал към вътрешната публика, отколкото реалистично европейско условие.
Второто условие на Мицкоски е откровено провокативно. Става дума за поставяне на въпроса за регистрацията на организации като ОМО „Илинден Пирин“ в България, позовавайки се на решения на Европейския съд по правата на човека. Така Скопие съзнателно вкарва нов двустранен спор в процеса, който по дефиниция трябва да бъде воден по общи европейски правила.
Проф. Николай Овчаров, който е съпредседател на научния кръг „За Македония“ коментира темата през юли, когато в Страсбург бе представен годишният доклад на Европейския парламент за напредъка на Северна Македония по пътя към ЕС. Той посочи тогава, че Северна Македония не иска да влиза в ЕС и прави всякакви маневри това да не се случи. Според него причината за това е огромното влияние, което имат Русия, Сърбия, а в последно време и Унгария, която също е противник на евроинтеграцията.
Месец по-рано председателят на заличения от властите в Северна Македония български културен клуб „Иван Михайлов“ Люпчо Георгиевски коментира пред БНР, че „Северна Македония не иска да е член на ЕС, а да е с Русия и Сърбия“.
По-рано пък бившият премиер на Северна Македония, който е със същото име – Люпчо Георгиевски, посочи, че е съвсем възможно страната да загуби нови четири години, ако не изпълни условията на Европейската комисия. Той подчерта, че „политиката на Скопие е лицемерна спрямо България и ласкава спрямо Сърбия“.
В края на миналия месец вицепремиерът и министър на транспорта на Северна Македония Александър Николоски заяви, че „ако ЕС иска Северна Македония да започне преговори, тя ще започне преговори, защото няма проблем с най-силната страна членка на ЕС – Франция, а с най-слабата или втората най-слаба страна от ЕС – България“.
Слаба или силна, факт е, че България е в блока, за разлика от съседката си.
Въпреки усилията на македонското правителство да се изкара жертва, изявленията на американския посланик в Скопие Анджела Агелер на 16 декември звучат като хладен душ за екипа на Мицкоски. Вашингтон ясно заяви, че няма намерение да бъде посредник между София и Скопие и че пътната карта за европейска интеграция е пределно ясна. Независимо дали преговорите формално са започнали или не, реформите, върховенството на закона и изпълнението на критериите от Копенхаген не могат да бъдат отлагани.
САЩ подчертават, че членството на Северна Македония в ЕС е в интерес на всички, включително и на съседите ѝ.
Примерът с Гърция е показателен. След Преспанското споразумение Атина се превърна в ключов икономически и стратегически партньор на Скопие. Въпреки това сегашното македонско ръководство все по-често си позволява да заобикаля или открито да нарушава духа и буквата на това споразумение, включително чрез отказа да използва официалното конституционно име на държавата – Северна Македония.
Реакцията на гръцкото външно министерство на 17 декември беше категорична – Преспанското споразумение е част от международното право, напълно обвързващо и непроменимо. Всеки опит за неговото ревизиране или заобикаляне няма да бъде приет. Атина ясно свързва напредъка в двустранните отношения и европейския път на Северна Македония със стриктното спазване на поетите ангажименти и принципите на добросъседство.
В крайна сметка картината е ясна. Докато официално Скопие говори за Европа, реалните му действия сочат друго. Енергията му отива не за отваряне на преговорни глави, а за поддържане на конфликти, поставяне на неизпълними условия и превръщане на европейската интеграция в заложник на националистическа реторика.
Европейският съюз обаче работи с правила, а не с инат. И докато македонското ръководство търси външни виновници, времето минава, а стратегическата цел, каквато е членството в ЕС си остава все така далечна.
