След напрегнати преговори в Брюксел, срещата на върха на Европейския съюз приключи със споразумение за заем от 90 милиарда евро за Украйна. Средствата ще бъдат набрани чрез съвместно емитиране на заеми на 24 от 27-те държави-членки на блока, но е необходимо всички те да се съгласят с плана, тъй като той е гарантиран от централния дългосрочен бюджет на ЕС. До сделката се стигна след като предложението за използване на обездвижени руски държавни активи се провали.
Финансовото споразумение представлява критична жизненоважна линия за Украйна и идва в момент, когато Европа се стреми да отстоява правото си да влияе на водените от Вашингтон мирни преговори за прекратяване на почти четиригодишната война на Москва срещу Киев.
„Поехме ангажимент, изпълнихме обещанията си“, похвали се председателят на Европейския съвет Антониу Коща, след като срещата на върха на лидерите на ЕС одобри заема.
Столиците на общността от месеци се борят да използват обездвижените руски активи в размер на 210 милиарда евро, по-голямата част от които са в Белгия, за да подкрепят т. нар. репарационен заем за Киев. Белгийците обаче са поискали „неограничено“ споделяне на риска от страните от ЕС срещу рисковете от съдебни спорове и ответни мерки от страна на Русия, според по-ранно предложение, твърдят запознати с дискусиите служители. То е било обсъдено от лидерите, които колективно са решили, че не могат да се съгласят с този максималистичен подход.
Украйна, от своя страна, предупреди, че е изправена пред колапс в началото на 2026 г. без допълнителна подкрепа. И управляващите на блока обещаха да не напускат срещата на върха в Брюксел, без да се споразумеят за някаква форма на финансова помощ.
„Липсата на решение би била катастрофа“, каза френският президент Еманюел Макрон след края на съвещанието. И призова европейските лидери да говорят директно с Москва и да играят роля в мирните преговори. „През следващите седмици трябва да намерим начини и средства, така че европейците да могат да се включат отново в пълноценен диалог с Русия“, каза той пред репортери. И допълни: „В противен случай обсъждаме помежду си с преговарящи, които ще обсъждат само помежду си. Това не е оптимално.“
Заемът от 90 милиарда евро ще бъде набран на капиталовите пазари и ще е обезпечен с неизползвани разходи в общия бюджет на блока. Украйна ще трябва да го изплати едва след като Москва плати репарации. Активите на Русия ще останат обездвижени и в крайна сметка биха могли да бъдат използвани за изплащане на заема, ако не плати репарации, каза Коща.
Първият заместник-министър на външните работи на Украйна Сергий Кислица приветства сделката в публикация в X, отбелязвайки, че тя предлага финансова подкрепа, от която страната му „се нуждае, за да продължи да защитава Европа, докато (самата тя) се защитава“. „Има моменти, в които човек трябва да има предвид, че „Перфектното е враг на доброто“. Беше дълга нощ за европейските лидери, но те успяха да постигнат работещ резултат“, написа той.
Споразумението за вземане на кредити срещу средства на данъкоплатците в ЕС, а не с парите на Русия, е политически удар за германския канцлер Фридрих Мерц и председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, които подкрепяха репарационните заеми и се опитаха да окажат натиск върху белгийския премиер Барт Де Вевер да оттегли възраженията си.
„Европа спечели и финансовата стабилност със сигурност спечели“, каза Де Вевер. „Избегнахме хаос, избегнахме разделение.“
Мерц пък все пак описа резултата като „много практично, добро решение, което по своето въздействие е точно като решението, което отдавна обсъждахме, но очевидно беше твърде сложно“. Той подчерта, че Украйна „трябва да изплати този заем, само ако той бъде компенсиран от Русия“.
Планът за заем от 90 милиарда евро, договорен на срещата на върха, „няма да има никакви финансови задължения за Чехия, Унгария и Словакия“. Тези три страни преди това заявиха, че няма да подкрепят използването на средства от ЕС за финансиране на Украйна.
„Те не са длъжни да плащат, но ние ще ги накараме да платят за това (политически)“, каза висш европейски служител.
Унгарският премиер Виктор Орбан пък публикува в X: „Преживяхме дълга и трудна нощ… Не позволихме на Европа да обяви война на Русия, използвайки руски активи.“ Той се похвали, че е извоювал освобождаване от погасяване на заема заедно с други централноевропейски държави. „Унгария остава гласът на мира в Европа и няма да позволи парите на унгарските данъкоплатци да бъдат използвани за финансиране на Украйна“, добави Орбан.
