На 24 декември християните по света се събират на Бъдни вечер, за да посрещнат раждането на Спасителя Исус Христос. Последният ден от Рождествения пост е време за молитва, размисъл и очакване. Във всички храмове се отслужват тържествени богослужения.
„Затова сам Господ ще ви даде знамение: Ето, девица ще зачене и ще роди син, и ще го нарече Емануил.“ Този пророчески стих е изречен над седемстотин години преди Рождеството и се свързва с идването на Христос. Тъй като народът на Израил многократно нарушава старозаветния закон и си навлича Божия гняв, в много от книгите на Стария завет, Бог обещава, че ще се роди Спасител. Той ще откупи греховете на вярващите веднъж завинаги и чрез неговото послушание ще бъде сключен Нов завет.
Според Евангелския разказ с раждането на Христос, над Витлеем изгрява звезда, която напътства тримата мъдреци дошли да се поклонят на Младенеца и да му принесат своите дарове.
По традиция трапезата на Бъдни вечер е постна и включва нечетен брой ястия – сред които пита с късмети, боб, сърми, жито и сушени плодове. Семейството се събира около масата след залез слънце, а вечерята започва с разчупване на обредния хляб.
В много домове се спазва обичаят трапезата да не се вдига до сутринта, като знак на гостоприемство и почит. Запалва се свещ, която символизира светлина и вяра.
След полунощ, празнуващите си разменят подаръци, а децата очакват пристигането на любимия си старец Дядо Коледа. В камината се слага най-големият дънер, наречен още „Бъдник“, който трябва да остане да гори до сутринта.
