Рим и Мадрид са възнаградени от инвеститорите за редуцираните дефицити, докато Франция и Германия се стремят да вземат повече заеми. Разходите по държавни задължения, които правят Италия и Испания, са паднали до най-ниското си ниво спрямо Германия от 16 години насам – белег за признанието на пазарите за затягането на коланите в двете държави и на задълбочаващите се притеснения от нарастващия дълг в други части на еврозоната. Допълнителната доходност по 10-годишните италиански държавни облигации в сравнение с аналогичните по срочност германски книжа – стриктно следен показател за риска, свързан с отпускането на заеми на Италия – се е свила до 0.7 процентни пункта този месец – най-ниското равнище от края на 2009 година. Силният икономически растеж в Испания пък е помогнал за намаляване на 10-годишния спред с Германия до по-малко от 0.5 процентни пункта.
Това са и най-ниските диференциали отпреди кризата в еврозоната, когато високите равнища на задълженията повишиха разходите за заеми и на двете страни и разпалиха опасения за разпадането на валутния блок.
„Наблюдава се сливане на периферията със страни, считани преди за по-безопасни инвестиции, като Франция, Белгия и Австрия“, коментира Алес Кутни, ръководител на звеното за международни лихвени проценти в компанията за управление на активи Vanguard. И подчертава, че „пазарите имат дълга памет, но също така, при правилния стимул, са готови да обърнат страницата.“
Управителите на фондове затоплиха отношението си към италианския и испанския дълг на фона на по-широкото укрепване на стопанския подем на Южна Европа, твърдейки, че вече няма смисъл да се категоризират такива кредитополучатели като по-рисковата „периферия“ на еврозоната. Междувременно, зеещият бюджетен дефицит и политическите сътресения във Франция, смятана традиционно за една от най-безопасните икономики в блока, доведоха до повишаване на разходите по заемите над тези на Испания. Дори Германия – де факто сигурното убежище на еврозоната, беше преоценена от пазарите, след планирания тласък на разходите от 1 трилион евро. Кутни очаква спредовете да се стеснят още повече през следващата година и италианските да слязат до 0.5 – 0.6 процентни пункта спрямо германските, а испанските – до 0.3 – 0.4 процентни пункта.
Инвеститорите посочват подобряващата се икономическа траектория на Испания и разумната фискална политика на Италия при политически стабилно правителство, като част от широкото намаляване на фискалните рискове за тези страни, както и за други предишни горещи точки на дълга, като например Гърция.
Кен Игън – директор на звеното за европейските държавни заеми в рейтинговата агенция KBRA – заяви, че по-доброто икономическо състояние на южноевропейските страни означава, че има „приказка за две Европи, приказка за севера и юга“. Той противопоставя „сериозното отклонение“ на южноевропейските икономики от хроничните дефицити на държави като Франция, където „разноските за застаряващото население, по-слабият растеж и по-големите разходи са ерозирали фискалните им позиции“. Кредитните агенции, включително „Стандард енд Пуърс“, прогнозират, че съотношението на дълга на Франция към БВП ще достигне 120% през следващите няколко години.
Испания се очаква да бъде най-бързо развиващото се голямо развито стопанство в света за втора поредна година през 2025-а. Благодарение на комбинацията от имиграция, туризъм, ниски цени на енергията и средства от Европейския съюз, МВФ прогнозира 2.9-процентно увеличение на БВП на страната за тази година. В съчетание с нарастващите данъчни приходи, този растеж се очаква да намали дефицита на Испания от 3.2% от БВП през 2024 г. до 2.5% през 2025-а, по оценка на „Банко де Еспанья“.
Италианската икономика е далеч по-бавна, като се прогнозира увеличението на БВП да се задържи под 1% поне до 2027 година. Инвеститорите обаче приемат благосклонно премиера Джорджа Мелони, чието дясно правителство демонстрира силен ангажимент за намаляване на дефицита, въпреки натиска на работниците, борещи се с увеличаващите се разходи за издръжка на живота. Икономисти посочват, че Рим най-накрая жъне плодовете на предишните усилия за ограничаване на укриването на данъци, което увеличава събираемостта на приходите. Кабинетът предвижда, че фискалният недостиг на страната, който беше 7.2% през 2023 г., ще достигне 3% за 2025 г., което ще позволи на Рим да излезе от процедурата на ЕС за прекомерен дефицит по-бързо от очакваното точно когато Париж превишава целевия размер на кредитите, договорен в Брюксел.
В абсолютни стойности, сумите за обслужване на задълженията на Италия и Испания остават високи в сравнение с „пандемичната“ ерата на КОВИД-19 на много ниски или отрицателни лихвени проценти. Като цяло, разходите за обслужване на заемите в Италия са около 3.5% през се задържат в близост до 3.3 процента. Все пак, по оценка на Джеймс Макалеви – ръководител на отдел в „БНП Парибаасет мениджмънт“, тези облигации „навлизат в много различен режим“, защото се търгуват в блзки до конкурентите диапазони. Което открива възможност за повишеното им търсене в глобален план от по-широка група инвеститори.
