„Преходът от лев към евро е повече от промяна на валутата – той поставя България в сърцето на Европа„, заявява еврокомисарят Валдис Домбровскис по повод присъединяването на страната ни към еврозоната.
„България, поздравления за приемането на еврото„, отбелязва Домбровскис в специално обръщение към българските граждани, разпространено на сайта на педставителството на Европейската комисия в България.
По думите му страната ни е положила изключителни усилия, за да се подготви за еврото, и българите могат да се гордеят с това постижение.
„Подготовката за еврото направи България по-устойчива и по-добре подготвена за днешната предизвикателна икономическа обстановка. Например, финансовата ви система стана по-силна. Сега България е в по-добра позиция да се възползва от възможностите на еврозоната – опростени плащания, по-лесно пътуване, по-ниски лихвени проценти„, коментира еврокомисарят.
Би Би Си излъчи репортаж, посветен на това, че от 1 януари 2026 г. България става 21-ия член на еврозоната. В него журналистът Ник Торп акцентира, че тя е била най-бедната страна в Европейския съюз, а е изпреварила по-очевидни и проспериращи кандидати като Полша, Чехия и Унгария.
Той добавя, че за предимно градските, млади и предприемчиви българи това е оптимистичен и потенциално доходоносен скок, но за по-възрастните, консервативни части на населението, особено за онези, живеещи в селата, замяната на българския лев с еврото предизвиква страх и негодувание.
Торп включва в репортажа си мнения на различни хора в България, с които е разговарял. Цитира проучвания на общественото мнение, според които 6.5-милионното население на България е горе-долу поравно разделено по отношение на новата валута.
Във връзка с това как новата валута ще се отрази на България като цяло, Торп коментира, че уроците на другите страни предлагат два варианта – при единия – успешният – който е „балтийски модел“, последван от Естония, Латвия и Литва, се наблюдава комбинация на приемането на новата валута с реформи за рационализиране на администрацията, насърчаване на инвестициите и борба с корупцията.
При втория вариант, който е непрепоръчителен и който Торп нарича – „италианският модел“, следват години на стагнация.
