Всеки от нас е чувал изразът, че от бедни се краде най-много. Думи – до болка актуални за обществено-политическите процеси в нашето мило отечество. Да си го кажем правичката – у нас с всяка изминала година като гангрена се разнася наивността, че може да се спечели някой и друг лев/евро без особено големи усилия.
В нашия случай ще засегнем един от “доайените” на зависимостите – хазарта. Смесен с т. нар. “бягане” от монотонната действителност, той постепенно се превръща в доминиращ фактор в живота на човека. Зависимостта при него рядко е единична и е съпътствана от други – злоупотреба с алкохол и наркотици.
От официалния регистър на податливите към хазартна зависимост, поддържан от НАП, се вижда, че броят на хората, които са подали заявление за вписване като „зависими от хазарта“, надхвърля 50 000 души. Това обаче са само доброволно включилите се в регистъра! Според данни от БАН, изнесени от Асоциацията за превенция и работа със зависимости „само днес”, между 4% и 7% от населението над 18 години страдат от хазартна зависимост, т. е. стотици хиляди.
В този контекст, в татковината ни, от години насам си има над 1000 игрални зали и 20 казина. Основната разлика между тях – казината предлагат широк спектър от хазартни игри (рулетка, блекджек, покер, бакара и слот машини), докато игралните зали се фокусират върху предлагането предимно на слот машини и са достъпни за по-голям брой хора. Много важен аспект са и малцинството, което знае да печели от системата… Подобно на “Големия брат” в романа на Джордж Оруел “1984”, казината наблюдават стриктно “персона нон грата”.
Какво се има предвид?
Да вземем например “блекджек”. Както при почти всяка игра с карти, тук също има т. нар. “броене”, т. е. коя по сила или по точки карта следва. Персоните, знаещи да го правят, са ход пред казиното, което няма какво да направи или поне не веднага.
Следейки играещите, всяка “институция” сключва неформален договор с тях – “или играеш по нашите правила, или си вън завинаги”! Ето как на по-компетентните им се орязват крилата, ако не играят по правилата, които се свеждат до простата максима – печалбата винаги трябва да е равна по-сила или идея по-малка от загубата. По този начин казината си гарантират удобството, че никога няма да са губещи.
Друга бира са игралните зали – там всичко е свързано с главния компютър, който определя кога, колко и дали ще спечелиш.
Естествено няма как да пропуснем и лесния достъп до онлайн казината. Те играят ролята на катализатор в зарибяващия процес. Рекламирането става още по-широкообхватно през социалните мрежи и засяга най-податливите – младите, прекарващи голяма част от времето в тях. Първоначално те са подканяни да играят с виртуални средства. Впоследствие част от тях започват да влагат реални пари.
По този начин се получава верижна реакция като в атомната енергия, която, смесена с всички “плюсове” на онлайн казината – от промоциите и бонусите, до наградите и безплатните “врътки”, се превръща в системен проблем. Не за друго, а защото веднъж загубиш ли, колкото и “бонуси” да ти дават, ти пак си на минус, но не го осъзнаваш!
Дали в такъв случай може да помогне регистърът за хазартно зависими към НАП? Дали, като се запишеш в него, вече не може да играеш? Истината е, че такива гаранции няма, най-вече заради възможността да играеш през друг онлайн профил на свой приятел със собствени пари. На всичкото отгоре, един път влезеш ли в „Регистъра“, може да излезеш от него по всяко време, стига да е минала една година.
Освен това въпреки пандемичния размер на хазартната зависимост, национална програма за лечение на това разстройство към здравното министерство няма! Това не означава, че не са взети никакви мерки. Друг е въпросът доколко са ефективни.
В Националната програма за изпълнение на младежки дейности по чл. 10а от Закона за хазарта (2023-2025), която е под опеката на Министерството на младежта и спорта (ММС), са заложени част от мерките, като никоя не е свързана пряко с хазартната зависимост. Основните цели са следните:
1) Стимулиране на младежки дейности и работа чрез доброволчество, творчество и култура; 2) Развиване на креативността на младите по проблемни теми, като превенция на различните форми на зависимости и 3) Развитие на капацитета на младите хора в различните региони с оглед на намаляване на различията. На хартия всичко е “превъзходен 7”, но на фона на продължаващото зарибяване е като недобре измислена шега!
По закон финансирането идва от т. нар. “такса социална отговорност” на хазартните оператори. В сравнение с милиардния хазартен бизнес в България, таксите за операторите са ниски и това е един от проблемите – 60 000 лева за всеки издаден лиценз за онлайн оператор, 20 000 лева за физически игрални зали и казина, както и 10 000 лева за всички останали хазартни игри, които не попадат в първите две категории. Събраното отива съответно в НАП, откъдето пренасочват парите.
Друга законова “особеност” е че, 11 години след приемането на въпросната такса, чак сега евентуално е възможно парите да отидат за реално лечение. Показателно за това е, че през 2025 г. Министерството на здравеопазването за първи път получи пари от социалните хазартни такси и ще ги дели 50/50 със спортното ведомство, което преди вземаше целия пай.
Правилно разбрахте – години наред се е практикувало лечение, без да има финансиране за него от скромния хазартен дан. Все едно да сложим лепенка на счупен крак!
Сега идва трудната задача – министърът на здравеопазването в съгласие с министъра на финансите да определи как да се харчат половината пари от таксата „социална отговорност“.
От “Банкеръ” изпратихме няколко въпроса до здравното министерство за това по какъв начин са разпределени събраните пари от такса “социална отговорност”? На какъв принцип това се прави; какви са критериите, по които министерството преценява дали дадено лице е хазартно зависимо и как се доказват специализирани знания по отношение на хазартната зависимост? И до момента нямаме отговор.
Разбира се, хазартът не е тема, която да може да се изчерпи само със зависимите, вложените пари и нормативната рамка. Законът за хазарта ясно забранява рекламата на хазартни игри в радио- и телевизионни програми, с изключение на излъчването на тиражите на “Българския спортен тотализатор”. Освен това предвижда на всички законосъобразни реклами, с изключение на спортната екипировка, задължително минимум 10% от площта да е заета с текст: “Хазартът носи риск от развиване на зависимост”.
Гледайки “праймтайма” на големите частни телевизии и минавайки покрай билбордове и казина, нито едното, нито другото се прилагат. Добър пример е българският футбол, в който всички турнири са кръстени на хазартни компании от типа “бетове”. По този начин, попадайки в рекламния блок или в спортните новини, те пряко си стават реклама на хазарт. Забрана, ама друг път!
От НАП отбелязаха за “Банкеръ”, че подобна реклама може да се прилага, тъй като организаторите на хазартни игри имат право да спонсорират мероприятия, подпомагащи спорта, като сключените договори за спонсорство гарантират ексклузивно явяване на всички рекламни и комуникационни носители на генералния партньор.
Друг е въпросът доколко това е етично от гледна точка на зависимите, които губят, губят и губят, както казва актьорът Асен Блатечки в клип от кампанията на НАП (“Не сте сами”) за наркотичната и хазартната зависимост.
За надписа “хазартът носи риск от развиване на зависимост” няма да коментирам, защото той така или иначе трудно би могъл да се види на фона на пъстрия билборд или плакат с добре познатите ни физиономии.
В наш въпрос, отново оправен към НАП, позовавайки се на сезирането от СЕМ, направил мониторинг в периода от 1 до 18 септември включително за рекламата на хазарт в риалити предаването “Ергенът: Любов в рая”, за това какви мерки са предприети, за справянето с рекламата на въпросния хазартен оператор, те ни отговориха, че не е нарушен смисълът на Закона за хазарта.
Справка в Закона показва, че всъщност колкото прави, толкова и не са, понеже реклама на хазарт може да е и всяка форма на търговско послание или съобщение, която използва наименование на хазартни игри или търговска марка на организатор на хазартни игри върху продукти и стоки. А във въпросното предаване има наличие на лого на организатор на хазартни игри, т. е. търговска марка.
И като имаме предвид всичко това, едва ли бяха изненада резултатите от започналата проверка на Здравната каса – тя се позовава на НАП, която е установила над 22 000 посещения в игрални зали за първото полугодие на 2025 г., от страна на общо 3890 души в периоди, в които те официално са били на болнично лечение. Това е коствало на НЗОК над 7 млн. лева.
Да се чуди човек да се смее ли или да плаче. А какво да кажем за нелегалния хазарт – онзи, който се организира без наличие на лиценз. Наказанието за това е лишаване от свобода до шест години и глоба от хиляда до 10 000 лева. През 2024 г. от НАП са спрели над 2500 сайта, организиращи игри без лиценз. При тях няма абсолютно никакъв контрол, т. е. няма защита за потребителите, няма политика за отговорна игра,а потребителите предоставят лични данни на незаконни оператори и могат да загубят в пъти повече пари.
Не разбирайте, че законният хазарт е добър, но при него има някаква регулация. Но нека да не забравяме, че държавата предпочита да гледа на хазарта като на източник на приходи, а не като на обществен риск. Затова и институциите реагират късно, а превенция почти несъществува.
Но хазартната зависимост не трябва да се толерира. Веднъж записал ли си се като хазартнозависим, това не трябва да се променя. Тя не ни прави по-готини и “отворени”. Тя не носи печалби, а само загуби и в нея единственият джакпот е бъдещият фалит. А веднъж вложените пари вече не са наши, защото в тази игра рискът винаги печели. Но не и ние!
