Липсата на политическа воля за реални реформи в градоустройството на София е в основата на проблемите с презастрояването и старите практики в администрацията. Това заяви бившият главен архитект на столицата Богдана Панайотова в първото си телевизионно интервю след напускането на поста. Оставката ѝ е била поискана още през ноември, но тогава не е била подадена, тъй като Панайотова е била в болничен. На 5 януари, в първия си работен дни след завръщането си, тя е взела окончателното решение да напусне поста.
По думите ѝ, причините за решението ѝ не са лични и не се изчерпват с напрежението в отношенията с кмета Васил Терзиев и общинската администрация, а са свързани с липсата на подкрепа за визията ѝ за нов ред на работа, ясни правила и еднакво прилагане на закона. Панайотова каза пред БНТ, че още в началото е настоявала за по-строг контрол, унифицирани процедури и реална администрация без предпоставки за корупционни схеми, но тези идеи не били развити.
Тя разказа, че е създала работни групи, подготвила е доклади, проекторешения и предложения за нови наредби, включително за трафик анализа и зелената система, с цел ограничаване на презастрояването. „Всичко това потъваше по бюрата и нищо не се случваше“, посочи бившият главен архитект на столицата, като подчерта, че разминаването с политическото ръководство е станало ясно още в първите месеци от мандата ѝ.
Според нея проблемът не е само в конкретни решения, а в цялостния модел на управление. „Никой не иска да има правила. Политиците говорят популистки, но когато имат възможност реално да направят нещо, не го правят“, отбеляза тя. И определи управлението на Столичната община като репресивно и ориентирано към пиар, а не към истински административен диалог.
Панайотова коментира и освобождаването на „неудобни експерти“, като предупреди, че подобни действия водят до сериозни финансови щети за общината заради обезщетения, присъждани след съдебни дела. Във връзка с презастрояването тя изтъкна, че много от проблемите са резултат от стари тълкувания на законодателството, които не са били коригирани, и даде пример с проекта за небостъргач в района на бул. „Черни връх“.
Тя отхвърли и внушенията за нерегламентирани отношения с инвеститори, като увери, че всички срещи с представители на строителния сектор са били част от служебните ѝ задължения. Според нея създаването на пост заместник-кмет по градско планиране допълнително е обезсмислило ролята на главния архитект, оставяйки я без реална административна подкрепа.
В заключение Панайотова заяви, че оценява професионалния си опит като ценен, но добави, че без ясна политическа воля дори експертните решения и добре подготвените реформи остават без резултат – за сметка на гражданите и развитието на града.
