Влязохме в новата година с удължителен бюджет. Новият закон за държавните пари вероятно ще бъде приет от редовно правителство, което ще се сформира след изборите. Президентът Румен Радев връчи в началото на седмицата на най-голямата политическа сила – ГЕРБ, първия мандат за съставяне на правителство, но папката му беше върната веднага празна от премиера в оставка Росен Желязков.
Върна мандата неизпълнен и втората политическа сила в парламента – „Продължаваме промяната – Демократична България“. Същото направи и „Алианс за права и свободи“.
Това означава, че съвсем скоро ще влезем в предизборна кампания, а икономисти прогнозират, че се очертава поредната трудна и несигурна година за България.
Това е позицията и на председателя на Фискалния съвет и бивш финансов министър Симеон Дянков. Той посочи в телевизионно интервю на 15 януари, че страната почти сигурно върви към служебно правителство, последвано от нови избори, без съществени промени в правилата и без гаранции за стабилност.
Според него заради очакването на новите избори големите партии в парламента нямат реален интерес да произвеждат стабилно управление, а действията им в Народното събрание изглеждат по-скоро като опит да се печели време, отколкото да се търсят решения. В този смисъл сценарият със служебен кабинет не е извънреден, а закономерен резултат от нежеланието за поемане на отговорност.
Най-сериозното отражение на тази нестабилност ще бъде върху бюджета. Реалистично погледнато, редовен бюджет може да има най-рано в средата на годината. Дотогава държавата ще функционира с удължителния бюджет, който осигурява техническо оцеляване, но не и развитие и реформи.
Бъдещото служебно правителство има право да внесе бюджет, но подобен ход би бил политически рискован. Предишни опити показаха, че това води до конфликти и загуба на легитимност, поради което очакването е този вариант да бъде избегнат. Цената на това решение обаче ще е висока и ще платим със замразени политики и управление на автопилот.
Поради тази причина отиващото си правителство вижда като единствената сигурна мярка до средата на годината 5-процентното увеличение на заплатите в бюджетната сфера. Според изчисленията на Фискалния съвет това ще струва около 420 млн. евро годишно. Този разход не е бил планиран и води до допълнителен преразход.
Дянков коментира иронично, че още половин милиард евро не изглеждат фатални на фона на бюджетната практика от последните години, но зад този сарказъм прозира сериозен проблем, че решенията на управляващите до момента са се вземали без дългосрочен финансов ефект и сега каквото и да направят няма да ни стреснат.
Финансовият министър в оставка Теменужка Петкова защити увеличението с аргумента, че правителството прилага по-благоприятния за гражданите режим, използвайки националния индекс на инфлацията от 5%, вместо хармонизирания европейски от 3.5 процента.
Тя подчерта, че ръстът на минималната и средната работна заплата през 2025 г. значително изпреварва инфлацията и затова не може да се говори за обедняване. Но този аргумент пропуска ключовия въпрос дали подобни решения са устойчиви в условията на хронична политическа нестабилност и липса на ясен бюджетен хоризонт?
Критиката на Дянков се разпростира и върху законопроектите срещу т.нар. спекула, които въвеждат тавани на цени и пределни надценки. Според него това са мерки с почти нулев икономически ефект, но с ясен политически адрес. Те служат като сигнал към обществото, че „някой прави нещо“ и се намира в работа, без реално да решава проблема. Опитът на други държави, включително Хърватия, показва, че подобни намеси на държавата рядко водят до трайно овладяване на цените.
Макар инфлацията да се забавя и да се очаква да се движи около 4% през годината, тя остава значително над средната за Европейския съюз. Това е натрупан ефект от години на временни управления, щедро раздаване на средства за популистки политики и отсъствие на последователна икономическа рамка. Една от тези порочни практики са законово гарантираните празнични надбавки за все по-широк кръг от хора, които са лесни за гласуване, но трудни за плащане.
Националният статистически институт обяви на 15 януари, че годишната инфлация у нас за 2025 г. е точно 5 процента. Това означава, че със същия процент се увеличават от 1 януари тази година и заплатите на работещите в бюджетната сфера. Автоматичното увеличение бе представено като необходима мярка за защита на доходите, но всъщност повдига редица въпроси. Еднократната индексация, приета почти единодушно от парламента, отново показва колко лесно социалните разходи се увеличават без сериозен дебат за дългосрочните последици за бюджета.
В същото време липсата на редовен държавен бюджет блокира изпълнението на важни инфраструктурни проекти, защото удължителният бюджет покрива само текущите разходи, но не осигурява достатъчно средства за инвестиции и за разплащане с бизнеса.
По данни на браншовите организации между 600 милиона и 1 милиард евро се оценяват неразплатените задължения към строителния бранш. Вицепремиерът и министър на транспорта в оставка Гроздан Караджов пък предупреди, че това поставя под риск изпълнението на мерките по Плана за възстановяване и устойчивост, както и на проектите с европейско финансиране.
На този фон най-доброто, което могат да направят партиите в предизборните си кампании, е да предложат и да се ангажират с реалистични мерки за стабилност и предвидимост в икономиката и финансите.
