Сирийските правителствени сили, които се сражават с кюрдски части, са превзели на 18 януари нефтеното находище Омар – най-голямото в Сирия, и газовото поле Коноко в източната част на страната. Това е значителна ескалация в стремежа на Дамаск да си върне стратегическата енергийна инфраструктура, съобщили за агенция „Ройтерс“ три източника от сирийските правителствени служби за сигурност.
Напредъкът следва по-ранни успехи, обявени от сирийските власти на 17 януари, когато армията заяви, че е поела контрола над две нефтени находища в Северна Сирия, държани преди това от кюрдските сили.
В изявление на Министерството на отбраната се казва, че правителствените войски са овладели петролните находища Сафян и Ал-Тарва близо до град Табка в провинция Рака.
Държавната Сирийска петролна компания заяви, че е поела контрола над съоръженията и се готви да възобнови производството, което подчертава стремежа на правителството да възстанови владението си върху ключови активи, генериращи приходи, на фона на продължаващия конфликт. Военните операции се разшириха и около Табка, където сирийската армия заяви, че е превзела военното летище на града, което преди това е било под кюрдско командване, затвърждавайки контрола си над ключов възел близо до река Ефрат. В публикувано по-късно изявление се потвърждава, че правителствените войски са превзели летището и са изтласкали кюрдските бойци от района.
Междувременно, сирийските държавни медии съобщиха за допълнителни щети на инфраструктурата в град Рака и че в ранните часове на 18 януари водените от кюрдите Сирийски демократични сили (SDF) са взривили както стария мост, така и новопостроения мост Ал-Рашид над река Ефрат. Допълва се също, че водоснабдяването на града е било изцяло прекъснато след унищожаването на главните тръбопроводи, които са били положени по стария мост.
Превземането на големи нефтени и газови находища, в комбинация с успехите около Табка, представлява една от най-значимите промени в контрола върху енергийните ресурси на Сирия през последните години, тъй като боевете между правителствените сили и водените от кюрди части продължават в северната и източната част на страната. Сирийските военни поеха контрол над големи части от Северна Сирия, изтласквайки кюрдските части от територията, която управляват с ефективна автономия повече от десетилетие. Ескалиращото напрежение се разгърна успоредно с ограничени политически отстъпки от Дамаск.
Настъплението дойде дни след като президентът Ахмед ал-Шараа издаде забележителен указ, с който официално призна кюрдите за неразделна част от Сирия и определи кюрдския език като „национален език“. Макар и безпрецедентен, кюрдските власти заявиха, че този ход не отговаря на техните стремежи, особено на исканията за конституционно признаване и самоуправление.
Военната ескалация се разгърна паралелно със засилените дипломатически усилия в Ербил, където регионални и международни участници задълбочиха договореностите си, за да предотвратят по-нататъшно влошаване на ситуацията в Северна и Източна Сирия. С разширяването на обсега на боевете в богати на енергийни ресурси райони и ключови населени места, Ербил се очерта като централен център за медиация и координация, включващи кюрдските лидери, Съединените щати и други заинтересовани страни, загрижени за стабилността по североизточния фронт на страната.
На 17 януари лидерът на Кюрдската демократична партия (КДП) Масуд Барзани, беше домакин на среща на високо ниво в Ербил, на която се събраха специалният пратеник на Белия дом за Сирия – Том Барак, генералният консул на Съединените щати в Ербил Уенди Грийн, командващият американските сили в Сирия генерал Кевин Ламбърт, командирът на Сирийските демократични сили Мазлум Абди, и Мохамед Исмаил – президент на Кюрдския национален съвет на Сирия (KNCS).
Дискусиите бяха съсредоточени върху деескалацията, предотвратяването на по-нататъшно насилие и проучването на политически пътища към стабилност, като участниците подчертаха диалога, съвместното съществуване и международната координация като основни стълбове за оформяне на бъдещето на Сирия на фона на бързо променящата се ситуация със сигурността.
