Украйна е спряла допълнителните покупки на бойни дронове от Helsing – европейският стартъп с най-висока пазарна оценка в областта на отбранителните технологии, след възникнали проблеми на водещата оръжейна система на компанията при тестове на фронтовата линия в битка, според германска военна презентация и лица, запознати с въпроса. Неуспехът касае флагманския ударен дрон HX-2 – първата бойна платформа, разположена в активна военна зона, разработена от германската компания. По време на тестовете, проведени от 14-ти полк на Украйна – специализирано звено за безпилотни летателни системи, дронът е имал затруднения да излети, според вътрешна презентация от 20 ноември, изготвена от група в Министерството на отбраната на Германия.
В документа се отбелязва, че тестваните HX-2 – моделът, който е трябвало да включва компоненти за изкуствен интелект, предназначени да му помогнат да се управлява без пилот, е лишен от някои от тези инструменти, се казва в презентацията. В презентацията се посочват и тежките условия на електронна война близо до фронтовата линия като допринасящ фактор, като се отбелязва, че заглушаването е прекъснало връзките между дроновете и човешките оператори.
Разликата в коефициента на полезно действие потвърждава онова, което официални лица определиха като несъответствие между маркетинговите твърдения и бойната готовност, подчертавайки как бойните условия могат бързо да разкрият слабостите в напредналите отбранителни технологии.
За Helsing епизодът представлява значително стратегическо и търговско предизвикателство. HX-2 е първата патентована хардуерна система, която компанията е доставила в бойна среда, което прави нейните възможности ключов тест за по-широките амбиции на Helsing. През февруари 2025 г. компанията обяви договор за 6000 бройки HX-2 – сделка, която я позиционира сред най-големите производители на ударни дронове в света и формира гръбнака на нейния модел „Фабрика за устойчивост“, който има за цел да установи държавен и разпределен производствен капацитет в цяла Европа.
Тази теза сега е под въпрос. Министерството на отбраната на Германия посочи, че няма да направи последваща поръчка, докато Украйна не поднови интереса си към бойния дрон – сигнал за промяна в приоритетите за обществени поръчки. Епизодът повдига и по-широки въпроси за скоростта и точността на процесите на тестване на оръжейни системи с изкуствен интелект, предназначени за незабавна бойна употреба.
В същото време, Киев промени коренно начина, по който придобива военно оборудване. От 1 януари всички обществени поръчки са централизирани в рамките на една Агенция за обществени поръчки в областта на отбраната, консолидирайки договори, вариращи от оръжия до гориво. Правителството внедри също и цифровата платформа DOT-Chain Defence, която дигитализира близо 70% от документацията за доставки и позволява на фронтовите подразделения да поръчват директно от производителите.
Тази реформа съвпада с агресивен тласък за местно производство. Украйна разработва рамка „Отбранителен град“, която предлага данъчни облекчения на производителите и цели производството на до 1500 дрона-прехващачи на ден. Успоредно с това, Киев се позиционира като донор на технологии, а не просто като купувач, прехвърляйки изпитана на бойното поле интелектуална собственост на партньори като Норвегия и Обединеното кралство.
