Тълкувателно решение за статута на временния главен прокурор Борислав Сарафов иска Съюзът на съдиите в България. Изпратеното до председателката на Върховния касационен съд Галина Захарова искане е спорно като предмет, тъй като Наказателната колегия на ВКС ще трябва да тълкува не приложението на наказателно-правни норми, а на такава в Закона за съдебната власт. Става въпрос за новата ал. 15 на чл. 173 от ЗСВ, която ограничи извънмандатния престой на Сарафов на поста до 6 месеца.
ССБ е формулирал следния въпрос за тълкуване: „Дали след 21 юли 2025 г. определеният преди влязлата в сила на 21 януари 2025 г. разпоредба на чл. 173, ал. 15 от Закона за съдебната власт за изпълняващ функциите главен прокурор може да продължи да изпълнява същите функции и след изтичане на предвидения в нея максимален шестмесечен срок, в рамките на който едно и също лице може да изпълнява същите функции?“.
По въпроса се натрупа противоречива практика на между отделни състави във връзка с искания на Сарафов за възобновяване на наказателни дела. Едни приемат, че Сарафов не може да изпълнява функциите на главен прокурор след 21 юли 2025 г., други – че може. Освен че разминаването е в полза на подсъдими по опорочени наказателни дела, то илюстрира и тоталното падение на съдебната власт по кризата с ръководството на държавното обвинение.
Искането на ССБ идва непосредствено, след като с въпроса се зае и Конституционният съд. За да реши свое дело, Апелативен съд – Варна се обърна с искане към КС да установи противоконституционност на от Закона за съдебната власт или да тълкува действието й във времето спрямо лицето, определено за изпълняващ функциите главен прокурор, преди влизането на разпоредбата в сила. След връщане на искането за доуточняване, делото пред КС е образувано с докладчик Янаки Стоилов.
