Докладът за глобалните рискове е най-важното изследване, което Световният икономически форум в Давос публикува вече за двадесет и първи път. Докладът анализира глобалните рискове в три времеви хоризонта, за да подпомогне вземащите решения при балансирането между текущите кризи и по-дългосрочните приоритети.
Рисковете се разглеждат в настоящия или непосредствен план (през 2026 г.), в краткосрочен до средносрочен план (до 2028 г.) и в дългосрочен план (до 2036 г.).
Несигурността е определящата тема в перспективата за глобалните рискове през 2026 година. Участвалите в анкетата повече от 1300 глобални лидери и експерти оценяват както краткосрочната, така и дългосрочната глобална перспектива негативно, като 50% от тях очакват бурна или силно турбулентна обстановка през следващите две години.
Този дял нараства до 57% за следващите 10 години. Допълнителни 40% и съответно 32% определят глобалната перспектива като нестабилна в рамките на двугодишния и десетгодишния хоризонт, докато едва 1% очакват спокойна обстановка във всеки от времевите хоризонти.
Докладът започва с това, че с нарастването на глобалните рискове по мащаб, взаимосвързаност и скорост, 2026 година бележи епоха на несигурност и конкуренция. С разпадането на механизмите за сътрудничество и оттеглянето на правителствата от многостранните рамки стабилността е под заплаха.
Очертава се оспорвана многополюсна среда, в която конфронтацията измества сътрудничеството, а доверието губи своята стойност.
Авторите на доклада извеждат няколко основни извода.
1. Мултилатерализмът е под натиск
Намаляващото доверие, отслабващата прозрачност и незачитането на върховенството на закона, заедно със засилващия се протекционизъм, застрашават дългогодишните международни отношения, търговията и инвестициите и увеличават вероятността от конфликти.
Геоикономическата конфронтация е сред водещите опасения на експертите и е посочена като риск номер едно от 18% от анкетираните, като се изкачва с две позиции спрямо миналата година. След нея се нарежда въоръжен конфликт между държави, избран от още 14% от участниците.
Централното място на геоикономическата конфронтация в пейзажа на глобалните рискове не се ограничава само до 2026 година. Тя се посочва като водещ риск и в двугодишния времеви хоризонт (до 2028 г.), като се изкачва с осем позиции спрямо миналата година.
Геоикономическата конфронтация застрашава самите основи на взаимосвързаната глобална икономика.
2. Икономическите рискове се увеличават
Икономическите рискове, разглеждани в своята съвкупност, отбелязват най-голямо повишение в класациите за следващите две години, макар и да са тръгнали от сравнително по-ниски позиции през миналата година.
Икономическият спад и инфлацията се изкачват с по осем позиции, съответно до 11-о и 21-о място, като сходно увеличение се наблюдава и при спукването на ценови балони на активи, което се придвижва със седем позиции нагоре до 18-о място.
Икономическият спад отчита и едно от най-значителните увеличения в оценката за тежест на риска спрямо резултатите от миналата година, отстъпвайки единствено на геоикономическата конфронтация.
3. Технологичните рискове нарастват
Технологичното развитие и иновациите създават възможности с огромен полезен потенциал – от здравеопазването и образованието до земеделието и инфраструктурата, но същевременно пораждат и нови рискове в различни области – от пазара на труда и достоверността на информацията до автономните оръжейни системи. Дезинформацията и подвеждащата информация, както и пробивите в киберсигурността, заемат съответно 2-ро и 6-о място в двугодишната перспектива.
Неблагоприятните последици от изкуствения интелект са рискът с най-голямо изкачване в класациите в бъдеще време, като се придвижват от 30-о място в двугодишния хоризонт до 5-о място в десетгодишния хоризонт.
4. Общественото напрежение расте
Нарастващата обществена и политическа поляризация засилва натиска върху демократичните системи, тъй като екстремистки социални, културни и политически движения поставят под съмнение устойчивостта на институциите и общественото доверие.
Все по-честото разпространение на наративи от типа „улицата срещу елитите“ отразява задълбочаващото се разочарование от традиционните модели на управление, като оставя много граждани с усещането, че са изключени от процесите на вземане на политически решения и все по-скептични относно способността на публичните политики да доведат до осезаемо подобрение на жизнения стандарт.
Неравенството е посочено в доклада като най-взаимосвързания глобален риск за втора поредна година, следван плътно от икономическия спад.
Успоредно с това дезинформацията и подвеждащата информация, заемащи второ място в двугодишния времеви хоризонт, непосредствено след геоикономическата конфронтация, остават остър глобален проблем.
5. Екологичните рискове временно остават на по-заден план
Данните в доклада показват засилено предимство на неекологичните рискове спрямо екологичните в сравнение с предходни години.
В перспективата за следващите две години повечето екологични рискове отбелязват спад в класациите, като екстремните метеорологични явления слизат от 2-ро на 4-о място, а замърсяването – от 6-о на 9-о място.
Критичните промени в земните системи, както и загубата на биологично разнообразие и сривът на екосистемите също отстъпват, съответно със седем и пет позиции, като през тази година попадат в долната половина на списъка с рискове в двугодишния хоризонт.
Всички екологични рискове отбелязват и спад в оценката за тежестта си за двугодишния времеви хоризонт в сравнение с резултатите от миналата година.
С други думи, не само че относителното им място спрямо други категории рискове намалява, но се наблюдава и абсолютен отлив на вниманието от екологичните опасения.
В десетгодишния хоризонт екологичните рискове запазват позицията си на най-тежките рискове, като екстремните метеорологични явления са определени като водещ риск, а половината от първите десет риска са с екологичен характер.
6. Глобалният ред се променя
В този период на геоикономическа трансформация съюзите се преформатират, а устойчивостта на пазарите и на институциите е подложена на изпитание.
Протекционизмът, стратегическата индустриална политика и активното влияние на правителствата върху критичните вериги на доставки са сигнали за свят, който става все по-конкурентен.
В тазгодишното проучване 68% от отговорилите описват глобалната политическа среда през следващите 10 години като „многополюсен или фрагментиран ред, в който средни и големи сили се конкурират, определят и налагат регионални правила и норми“ – увеличение с четири процентни пункта спрямо миналата година.
Едва 6% от анкетираните очакват възраждане на предишния еднополюсен, основан на правила международен ред.
Засилващият се завой към по-затворени и конфронтационни политики допълнително увеличава несигурността. Тъй като държавите все по-често поставят националните интереси над колективните действия, възникват сериозни въпроси относно способността на международната общност да се справя със споделени предизвикателства като климатичните промени, глобалното здраве и икономическата стабилност, както и да създава местен икономически растеж, необходим за вътрешно благосъстояние и стабилност.
В тази променяща се среда глобалното лидерство и ценностите, които ще стоят в основата на следващата фаза на международно сътрудничество, остават нерешени въпроси.
Това, което не се казва в доклада, но се подразбира, е, че той отразява ефекта Тръмп в развитието на света. Приносът на американския президент за развихрянето на геоикономическата конфронтация е неоспорим. Неговата сянка тегнеше над самата конференция в Давос, където речта на Тръмп малко успокои, но не разсея най-лошите опасения за нови кръгове на търговски и митнически войни и за решаване на споровете със сила.
Прехвърлянето на собствените икономически проблеми върху международните партньори предизвиква във все по-голяма тревога в страните, които доскоро се радваха на развитите си търговски отношения със Съединените щати.
Политиката на Тръмп има влияние и върху увеличаващите се технологични опасения. Подкрепяните от неговата администрация американски технологични гиганти форсират спринта в изкуствения интелект и други върхови технологии, отхвърляйки идеите за по-широк контрол и приемане на етични норми за използването им.
Надпреварата във въоръжаването в света се разгаря с нова сила, но сега към нея се добавя и надпреварата в развитието на новите технологии, на които се гледа като на оръжие за притискане и смазване на геополитическите противници.
Под натиска на американския президент екологичните рискове остават на по-заден план, за да се завърнат с нова сила в десетгодишната прогноза.
Докладът за глобалните рискове в никакъв случай не е само любопитно четиво за това какво занимава умовете на експертите по света. Той би трябвало да се чете „с молив в ръка“ от всички, които претендират да управляват България. Щем, не щем, ние сме част от глобалния свят и всяко действие на големите играчи се отразява пряко или косвено и на нашия живот.
Разпадането на досегашните стабилни модели поставя нови изисквания пред националните ръководства – да действат бързо, смело и решително, използвайки целия интелектуален потенциал, който могат да имат на разположение, за да преведат страните си през бурните години напред.
Валентин Съйков
