Световният пазар на алуминиеви сплави с висока якост се очаква да нарасне от 66 млрд. долара през 2025 г. до 115 млрд. долара през 2030 година. Но разликата между търсенето и производството създава сериозен дефицит.
В Европа потреблението е около 13.5 млн. тона годишно, а вътрешното производство е едва 950 000 тона или дефицит от 93 процента. Заводите като Slovalco са затворени заради високите цени на електроенергията, а рестартирането им изисква огромни инвестиции.
Китай контролира 95% от магнезия, критичен за алуминиевите сплави за авиация и отбраната, а цинкът също е под натиск. Това прави веригите за доставки уязвими.
Авиационната индустрия остава основен потребител: Airbus и Boeing имат поръчки за над 14 000 самолета, които изискват големи алуминиеви плочи.
Новите европейски регулации (CBAM) налагат въглеродни такси върху вноса, докато местното производство е намалено, а рециклираният алуминий не може да замести първичното производство.
По този повод индустрията вече се движи в двоен пазар – „мръсен“ и „зелен“ алуминий. Парадоксално, Европа затвори нисковъглеродните си заводи заради енергията, но сега ще облага с въглеродни такси вноса, който замества загубеното производство.
Пазарът расте, но производствените ограничения и енергийните проблеми правят Европа зависима от внос и поставят стратегическата автономия на сектора под риск.
