Депутатите приеха седмичната си програма, без да включат проекта на декларация за избор на нов главен прокурор

гласуване зала парламент

Депутатите приеха програмата си за седмицата, като за днес включиха пет точки – да гласуват на второ четене промените в Закона за Сметната палата, които ще доведат до закриване на Антикорупционната комисия. На второ гласуване те ще разгледат и промените в Закона за здравето, внесени от Александър Симидчиев от ПП-ДБ и от Костадин Ангелов от ГЕРБ-СДС. Те се отнасят до създаване на условия за внедряване на ефективни програми за автоматична дефибрилация и кардио-пулмонална ресусцитация, като същевременно се гарантира защита на правата на пострадалите и на всички лица, които добронамерено оказват помощ при инциденти.

Депутатите ще обсъдят на първо четене промени в Закона за гражданското въздухоплаване и в Закона за движението по пътищата. Последният законопроект, който ще разгледат днес, е свързан с промени в общите изисквания за безопасност при предоставяне на атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност.

Председателят на парламента Рая Назарян не допусна за разглеждане предложената от Надежда Йорданова от ПП-ДБ декларация, с която се настоява Висшият съдебен съвет да изпълни Закона за съдебната власт да избере нов временно изпълняващ функциите главен прокурор и Сарафов незабавно да освободи поста. Причината – не е изтекъл 15-дневният срок, в който по процедура това трябва да бъде направено. Реално той изтича на 29 януари. Депутатите отхвърлиха предложението на Божидар Божанов от ПП-ДБ тази седмица да разгледат и промените в Закона за електронната идентификация, внесени от него и Ивайло Мирчев. Те предвиждат лицата да могат да се идентифицират електронно чрез държавна схема, чрез европейски портфейл и чрез средство за електронна идентификация.

След като народните представители приеха седмичната си програма, от четири парламентарни групи – „БСП-Обединена левица“, от „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“, от ГЕРБ-СДС и от „Възраждане“ бяха изчетени декларации, посветени на 27 януари – Международният ден за възпоменание на жертвите на Холокоста.

Наталия Киселова от „БСП-Обединена левица“ подчерта, че хитлеровият режим е своеобразен връх на политическата демагогия. Припомни, че първият закон на профашисткото мнозинство, внесен в Райхстага, носи наименованието Закон за премахване на бедите на народа и държавата. С него обаче се заличават основни граждански права, прокламирани във Ваймарската конституция от 1919 г., която към 1933 г. е една от най-демократичните в света.

Войната срещу Ваймарската конституция е политико-правен гръбнак на хитлеровата политика през следващите 12 години„, отбеляза Киселова. Накрая тя завърши с думите, че фашизмът в България, в света, е без право на замяна и без право на забрава.

Явор Божанков от ПП-ДБ постави въпроса дали са научени уроците, че всичко започва с езика на омразата и че преди насилието и преди лагерите е дехуманизацията на политическия опонент. „Очевидно е че този урок не е научен – ние сме пример в това отношение – крайни формации в този парламент системно боравят с езика на омразата„, коментира Божанков.

Йорданка Фандъкова от ГЕРБ-СДС говори за това, че Холокостът показва докъде може да стигне човекът, когато другият престане да бъде за него човек, а се превърне в число, категория или заплаха. „Това зло не е било стихийно – то е било системно, рационализирано и прието и именно за това паметта за него не е само историческа, а философска и морална необходимост„, подчерта Фандъкова.

Костадин Костадинов от „Възраждане“ отбеляза, че досега двама души са искали да обединят Европа, но са приключили трагично – Наполеон и Хитлер. По повод на втория – даде пример с публикация във вестник „Зора“ на Данаил Крапчев от 1941 г., написана след като на 22 юни нацистка Германия напада СССР. Тя е озаглавена „Обединена Европа марширува към Москва“.

Причината е, че в дивизиите на Германия маршируват представители на Словакия, Финландия, Румъния, Унгария, Италия, Испания, Белгия, Франция, Дания и Норвегия. Според Костадинов сега има и една трета група – „неонацистите от Европейската комисия и техните адепти в България“, които искали страната ни да стане част от европейска федерация. Той обяви, че обвинява „престъпниците в тази зала“, които застават зад подобна антибългарска идея. Именно заради думите му „престъпниците в тази зала“ Рая Назарян му наложи наказание.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

This poll is no longer accepting votes

Ако от съседите ви се чува обезпокояващ шум, ще се обадите ли на 112?

Подкаст