Инвестициите в химическия сектор на Европа са намалели с над 80% през 2025 г., а затворените заводи са станали двойно повече. Лидерите в индустрията пък предупреждават, че континентът ще стане зависим от Китай за суровините, необходими за автомобилната, здравната и отбранителната промишленост.
Потвърдените инвестиции са паднали от количеството, гарантиращо 1.9 мегатона капацитет през 2024-а, до 0.3 мегатона миналата година, тъй като секторът се бореше с високи цени на енергията, задушаваща бюрокрация и разширяване на китайския внос, според доклад, публикуван на 28 януари от Европейския съвет на химическата промишленост (Cefic). Обявените затваряния на заводи са засегнали пряко около 20 000 работни места в цяла Европа от 2022 г. насам и са заличили производствен капацитет от 17.2 мегатона миналата година – двойно повече от 2024-а и шест пъти над 2022 г., посочва Cefic.
„Ако искате отбранителен сектор… автомобилен сектор, той е изцяло зависим от химическите фирми, доставящи материалите. Това е просто задушаваща хватка, която останалият свят има върху Европа“, недоволства Марко Менсинк – генерален директор на Cefic. „Вече сме 95% зависими от витамини от Китай и Индия“, добавя той и предупреждава, че химическият сектор е „майката на всички индустрии и се разпада в момента“.
През последните четири години предприятия в цяла Европа заявиха, че ще затворят заводи, които произвеждат химикали – от хлора, необходим за пречистване на питейната вода, до фенолите, използвани в печатни платки, и парацетамола. Закриванията са довели до загуба на около 9% от капацитета за производство на химикали в Европа, според Cefic.
Инвеститорите са орязали плановете си за инвестиции на Стария континент или са се оттеглили напълно, след като са били засегнати от обременяващи данъци върху въглеродните емисии и евтин внос от Китай. Лидери в индустрията, включително сър Джим Ратклиф от Ineos, предупредиха, че без действия Европа ще бъде „зависима от Китай за основните материали, които поддържат отбраната, здравеопазването, храните и производството“. Миналата година Ineos заведе 10 антидъмпингови дела срещу вноса на евтини химически продукти в ЕС и затвори производствени съоръжения в Германия, призовавайки блока за „митническа защита“.
Този месец Vioneo – дъщерно дружество на AP Møller-Maersk, се отказа от плановете си за завод за зелени пластмаси в Антверпен, Белгия, в полза на изграждането на завод в КитайОснованията – той, според фирмата, е по-близо за доставки на зелен метанол и би бил по-евтин за изграждане.
Химическият бранш застана зад направено от различни сектори изявление, подписано в Антверпен от около 1300 организации и предприятия през 2024 г., в което се подчертава „спешната нужда от яснота, предвидимост и доверие в Европа и нейната индустриална политика“. Тази година се планира трета среща на върха в Антверпен на фона на опасения, че не е направено достатъчно, за да се спре упадъка на европейската тежка промишленост.
Менсинк заяви, че политиците в Европа със закъснение са започнали да се справят с предизвикателствата, пред които е изправен секторът, и напредъкът е твърде бавен. „Това, което виждате, е, че светът се променя по-бързо, отколкото политиците наваксват в момента. Те трябва да преминат от трета на пета предавка.“
През юли 2025-а Европейската комисия представи политически документ, в който се очертават действията, които ще предприеме в подкрепа на химическия сектор, включително усилия за определяне на критични химикали и производствени обекти. Целта е да се помогне за координирането на финансирането, за ускоряване на издаването на разрешителни за промишлени обекти и за подобряване на мониторинга на търговските потоци.
Цените на енергията, които скочиха рязко след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна, съставляват около 75% от производствените разходи за петрохимикали и остават упорито високи. Постепенният отказ от руския газ, който ЕС се стреми да забрани до 2027 г., означава, че блокът е станал зависим от световните пазари за по-скъп втечнен природен газ.
Като капак, компаниите се борят и с амбициозната зелена програма на блока, която ангажира страните от ЕС да постигнат нулеви нетни емисии до 2050 г., но въведе огромно количество бюрокрация в преследването на тази цел.
