Европейският съюз (ЕС) и Великобритания ще платят по-висока цена от Съединените щати в търговска война „око за око“, ако американският президент Доналд Тръмп възобнови заплахата си да обмитява Европа заради Гренландия, показва ново проучване. Европейските политически лидери бяха принудени да договорят ответни действия срещу стопанина на Белия дом по-рано този месец, когато той заплаши да наложи нови митнически ставки до 25% на осем европейски икономики в опит да окаже натиск върху Дания да продаде Гренландия.
Анализ на университета Астън в Бирмингам показва, че Европа би понесла повече икономически щети, отколкото САЩ, ако двете страни започнат пълномащабна търговска битка, в която ЕС и Обединеното кралство да въведат еквивалентни на американските налози.

„Моделите показват, че ответните мерки ще се отразят по-зле на всяка европейска страна, отколкото ако тя преглътне митата“, твърди Джун Ду – професор по икономика в университета Астън, която ръководи изследването.
Миналата седмица Тръмп се отказа от митническата си заплаха по време на реч на форума в Давос. Но проучването подчертава дилемите за европейските лидери как да реагират в спорове с Белия дом и предизвикателството да се поддържа единен фронт срещу Вашингтон, когато има стимули за отделните страни да се въздържат от ответни мерки.
Обединеното кралство беше сред държавите, заплашени от Тръмп с мита до 25%, но британският премиер сър Киър Стармър посочи, че няма да отвърне на мерките, твърдейки, че „търговската война не е в ничий интерес“.
Моделите на Астън са установили, че ако митническата битка, свързана с Гренландия, беше ескалирала до 25% и Обединеното кралство беше отвърнало със същото, то щеше да претърпи два пъти по-голям икономически удар, отколкото ако поеме удара, въпреки значителното въздействие върху британския износ за Съединените щати. И че не би било в икономически интерес на Острова да се присъедини към каквито и да било европейски ответни мерки. Икономическите щети за Лондон ще са наполовина по-малки като БВП на глава от населението от загубите на Брюксел, ако въведе 25% мита на американците.
„Недвусмислено е: Обединеното кралство е най-добре да не отмъщава“, заключава Ду. „Координираните ответни мерки между Острова и Континента биха довели до най-лошия резултат за Великобритания, докато отказът от съвместно отмъщение води до най-малки загуби.“
Въпреки отстъплението на Тръмп след обещанието за сделка за разширяване на суверенните бази на Съединените щати в Гренландия, заплахата от търговски войни остава. Тази седмица стопанинът на Белия дом заплаши Южна Корея с 25% мита за „неспазване“ на споразуменията, сключени с Вашингтон миналата година.
Както ЕС, така и Великобритания все още преговарят с администрацията на Тръмп по отделни елементи от митническите им примирия, сключени миналата година.
Проучването на Астън стига до заключението, че макар Европа да загуби в сценарий на пълномащабни ответни действия срещу САЩ, това все пак би могло да причини известна болка и на американците чрез целенасочени мерки.
Съзнавайки риска от по-широк ответен удар, Брюксел беше подготвил внимателно калибриран пакет от ответни мита върху американски внос на стойност 93 милиарда евро, включително самолети „Боинг“, автомобили, бърбън и соя, ако Тръмп беше наложил свързаните с Гренландия мита. Ду твърди, че изследването й показва, че европейците би трябвало да разширят ответните си мерки, за да включат и американски услуги, като технологии и финанси, където европейският пазар е ключов, за да удари силно Америка.
„Предизвикателството е, че заплахата трябва да бъде правдоподобна“, мотивира се тя. „Брюксел не може да заплашва да изключи Google или Microsoft, но би могъл да предприеме регулаторни действия, например, насочени към нови участници на пазара.“
Уилям Бейн – ръководител на търговската политика в Британската търговска камара – заяви, че документът ясно показва, че ескалацията на митата е „игра с отрицателен резултат“ и посочва необходимостта от диверсифициране на търговските отношения на Острова. „Обединеното кралство може да бъде гъвкаво в търговията и трябва да се стреми към по-нататъшни споразумения с ключови пазари. Трябва също така да добавим нови източници за икономическа сигурност към нашия арсенал, за да можем да преговаряме от позиция на сила при всякакви бъдещи търговски спорове“, добавя той.











