От днес еврото е единствената официална валута в България, която вече е 21-вият член на еврозоната. Вчера – 31 януари, изтече срокът на двойното обращение на лев и евро.
До 8 август 2026 г. обаче остава задължението търговците да обозначават цените в евро и в лева.
До края на юни банките ще извършват безплатна обмяна на банкноти и монети от левове в евро в неограничено количество по официалния валутен курс – 1.95583 лева за едно евро. За суми над 30 000 лева ще се изисква предварителна заявка от три работни дни. Без такса ще се извършва и внасянето и обмяната на левове по сметка на клиента в евро.
В населените места, където няма банкови клонове, услугата се извършва от „Български пощи“. При тях максималната дневна сума е 10 000 лева наведнъж, като отново е необходима предварителна заявка.
БНБ ще обменя левове – банкноти и монети – безплатно, в неограничено количество и без ограничение във времето по официалния валутен курс.
От БТА припомнят, че три дизайна, които бяха част от последните левови и стотинкови разменни монети, се „преселиха“ върху българските евромонети.
Става въпрос за Мадарския конник, скален релеф от 8-ми век и обект на световното наследство на ЮНЕСКО, се появява за първи път върху желязна монета от 5 лева през 1930 г., а сега е върху монетите от 1 до 50 евроцента. Изображението, дело на Любомир Прахов, Петър Стойков и Владимир Йосифов, е използвано първоначално на разменните монети от 1992 до 2002 година.
Небесният покровител на България Св. Иван Рилски (876-946) се появява за първи път на сребърнa монета през 1996 г., а днес е изобразен на националната страна на монетата от 1 евро. Този образ на светеца е изработен от Петър Стойков за разменна монета от 1 лев, емисия 2002 година. Той възпроизвежда версията от банкнота със същия номинал. Когато тя е пусната в обращение през 1999 г., това изображение среща силна съпротива от Светия Синод, който твърди, че поставянето на аскет, безсребреник и нестяжател върху паричен знак е светотатство.
Свети Паисий Хиландарски (1722-1773), „бащата на българската история“, който е за първи път на възпоменателна монета от 1 лев през 1972 г., сега украсява монетата от 2 евро. Тя повтаря дизайна на Ваня Димитрова за разменната монета от 2 лева, емисия 2015 година.
И в двата случая художниците са се позовали на исторически икони и въображаема реконструкция, тъй като не са запазени портретни изображения на светците.
Още една особеност на местните монети подчертава прехода от лева към еврото: надписът „Боже, пази България“, който се появява по ръба (гурта) на българските златни и сребърни монети (1882-1916), а по-късно и на монети от неблагороден метал (1930-1940), като буквален превод на съответните изрази, използвани на френските, белгийските и италианските емисии.
„Българската“ монета от 2 евро сега възстановява тази практика, включително и с местната особеност – вдлъбнати, а не изпъкнали букви.
Най-новата добавка в семейството на еврото ни връща към създаването на лева и дебата, който то предизвика тогава: думата „стотинки“ на кирилица на лицевата страна е обратен превод на „цента“ на обратната страна, което ни пренася назад във времето в пленарната зала на Народното събрание през 1880 година.
