Американският президент Доналд Тръмп и премиерът на Индия Нарендра Моди направиха важна стъпка за възстановяване на прекъснатите отношения с изненадваща сделка на 2 февруари за намаляване на митата, донесла така необходимия отдих на индийската икономика. Вашингтон ще понижи митническите ставки за вноса на индийски стоки от 25% на 18%, което е по-ниско от повечето азиатски страни, а допълнителният наказателен налог от 25%, обвързано с покупките на руски петрол, беше премахнато. Тръмп заяви, че Моди се е съгласил да купи американски стоки на стойност 500 милиарда долара, да намали митата си до нула и да спре да пазарува черно злато от Русия, което е ключово искане на американския президент.
Освен новата митническа ставка, индийският премиер не потвърди подробностите по сделката и подобно на другите търговски съобщения на стопанина на Белия дом, много неща може да се променят. Въпреки това, споразумението беше приветствано от официални лица от двете страни и аплодирано от инвеститорите. Рупията отчете най-големия си ръст за последните повече от три години, а акциите скочиха най-мощно от 2021 г. насам след новината.
„Това е чудесна новина за отношенията между САЩ и Индия“, каза Кенет Джъстър – бившият американски посланик в азиатската държава, в интервю за агенция „Блумбърг“ на 3 февруари. И допълни, че „това е първата фаза на споразумението и ако продължат да работят по него, можем да видим по-нататъшен спад на ставката.“
Предишното 50-процентно мито на Вашингтон, което е в сила от август 2025-а, навреди на трудоемките индустрии на Индия, подкопа привлекателността ѝ като център за производство и износ и влоши връзките между двете страни. През януари индийската валута беше най-слаба спрямо щатския долар сред азиатските си конкуренти, обременена от опасенията за липсата на търговска сделка със Съединените щати.
Сближаването идва след месеци на застой в преговорите, които оставиха Индия с една от най-високите митнически ставки в света и една от малкото големи икономики без търговска сделка с Белия дом. По-тесните връзки на Тръмп с главния съперник на Индия – Пакистан, също обтегнаха отношенията с Ню Делхи.
Очаква се новото търговско споразумение да облекчи индийската икономика. Тя не е ориентирана предимно към износа, но Съединените щати са най-големият й пазар и представляват около една пета от нейните задгранични доставки. Трудоемките индустрии като текстил, кожа, обувки и бижута бяха особено силно засегнати от митата.
„Детайлите за търговското споразумение остават неясни, но ако и двете страни намалят митата толкова значително, колкото е посочено в социалните медии, това би могло да отключи реални търговски възможности“, каза Рик Росоу – старши съветник и председател на катедрата по Индия и икономиката на развиващите се азиатски страни в Центъра за стратегически и международни изследвания.
18-процентната митническа ставка на Индия вече е по-ниска от 20%-та на Виетнам, 19% се прилага за по-голямата част от Югоизточна Азия, а Южна Корея и Япония си осигуриха 15-процентно обмитяване. Това вероятно ще стимулира инвестициите в четвъртото по големина стопанство в света, което се надяваше да привлече повече производство в страната като алтернативен център на Китай.
По оценка на Capital Economics, митническото споразумение ще добави между 0.2% и 0.3% към растежа на БВП през тази година. Високопоставен индийски бюрократ заяви на 3 февруари, че ръстът на Индия може да достигне 7.4% през фискалната година, започваща през април, надхвърляйки предишната правителствена прогноза 6.8-7.2 процента.
Процесът „Китай+1“(който включва стратегически подход за диверсифициране на производствените операции извън Китай, за да се смекчат рисковете и да се подобри устойчивостта на веригата за доставки) за привличане на износители към Индия „беше нарушен до известна степен от тази митническа несигурност“, посочва В. Ананта Нагесваран – главен икономически съветник на Ню Делхи.
Въпреки че настроението в коридорите на властта в индийската столица беше празнично на 3 февруари, някои анализатори призоваха за по-предпазлив подход, позовавайки се на непостоянния темперамент на Тръмп и липсата на подробности по споразумението. „Докато няма съвместно изявление, договорен текст и яснота относно прилагането му, то трябва да се разглежда като политически сигнал, а не като окончателна сделка“, каза Аджай Шривастава – основател на базирания в Ню Делхи мозъчен тръст Global Trade Research Initiative.
Въпреки това, споразумението вероятно ще сближи двете държави в области извън търговията, включително в отбраната и технологиите, дори ако индийското правителство в крайна сметка направи по-големи отстъпки от първоначално предвиденото. Според Джъстър, сделката може също да даде „нов тласък“ на Quad – дипломатическо партньорство, включващо Австралия, Индия, Япония и Съединените щати, насочено към насърчаване на свободен и отворен Индо-Тихоокеански регион) – насочено към противодействие на нарастващото влияние на Китай.
Вашингтон и Ню Делхи водят преговори от месеци и нямаше скорошни индикации, че споразумението е предстоящо. Американският търговски представител Джеймисън Гриър заяви миналата седмица, че макар Индия да е „постигнала голям напредък“ в ограничаването на покупките на руски петрол, „все още имат да свършат много работа“ по въпроса.
Напредъкът сякаш се ускори след пристигането на Серхио Гор миналия месец като посланик на САЩ в Индия – пост, който беше вакантен, откакто Тръмп встъпи в длъжност. Бивш висш служител на Белия дом и близък довереник на Тръмп, Гор многократно е подчертавал важността на връзките между Вашингтон и Ню Делхи. В публикация в социалната платформа X след съобщението на Тръмп за сделката, Гор каза, че е „развълнуван“ от нея и добави, че отношенията между двете страни имат „неограничен потенциал“.
Основен препъни камък в преговорите бяха покупките на руски петрол с отстъпка от Индия. Страната, която традиционно не е вносител на руски суров петрол, се очерта като ключов купувач след нахлуването на Москва в Украйна през 2022 г., което преобърна търговските потоци и направи доставките с отстъпка привлекателни. Усилията на администрацията на Тръмп да ограничи тези доставки забавиха потока на петрол към Индия, но не го спряха. В публикацията си на 2 февруари стопанинът на Белия дом заяви, че Моди се е съгласил да купува повече американско черно злато и потенциално венецуелско. Засега няма потвърждение на тези подробности от Ню Делхи.
Силно защитеният селскостопански сектор на Индия също се очерта като пречка. Нито една от страните не е заявила дали индийските управляващи ще облекчат тези защити, но страната е до голяма степен самозадоволяваща се в много основни култури, включително пшеница, и е водещият износител на ориз в света. Индия поддържа също и строги ограничения за генетично модифицираните култури, които доминират в производството на царевица и соя в САЩ. Вашингтон настояваше по време на преговорите за по-голям достъп за генетично модифицирани култури, както и за навлизането на своите млечни продукти – друга сфера, която Индия стриктно пази.
Споразумението с Тръмп идва само дни след като Индия сключи знакова сделка с Европейския съюз, с което броят на търговските пактове, подписани от Ню Делхи от май 2025-а насам, достигна пет. Очаква се вълната от договори да повиши конкурентоспособността и да интегрира азиатската държава допълнително в глобалните вериги за доставки.
„Основният риск от геополитическата изолация на Индия, за който инвеститорите бяха загрижени, вече е адекватно решен от последователните сделки с ЕС и САЩ“, коментират икономисти на „Ситигруп“.
Признаци за размразяване между американската и индийската икономика се появиха след като Тръмп се обади на Моди на рождения му ден през септември 2025-а, което намали напрежението и вдъхна надежди страните да възобновят замръзналите търговски преговори. През ноември пък президентът на САЩ заяви, че може да посети Индия по настояване на Моди.
