Европейската централна банка (ЕЦБ) запази лихвените си проценти непроменени на пето поредно официално заседание на Управителния си съвет на 5 февруари. На него за първи път гласува и председателят на Българската народна банка Димитър Радев след като на 1 януари България стана 21-ия член на еврозоната. Депозитната лихва, която се приема за базова, остава 2%, в съответствие с прогнозите на всички икономисти и с целевите параметри на ЕЦБ, както и с коментара на банкерите, че траекторията на инфлацията и по-широките икономически условия не налагат промяна този месец, но перспективите са непредсказуеми.
В официалното изявление, публикувано след края на заседанието, се посочва: „Инфлацията би трябвало да се стабилизира на целевата си стойност от 2% годишно в средносрочен план. Икономиката остава устойчива в предизвикателна глобална среда. Ниската безработица, солидните баланси на частния сектор, постепенното въвеждане на публичните разходи за отбрана и инфраструктура и подкрепящите ефекти от предишните намаления на лихвените проценти са в основата на растежа“. Но, „в същото време перспективите все още са несигурни, по-специално поради продължаващата неяснота около световната търговска политика и геополитическото напрежение“.
Еврото реагира с умерен ентусиазъм на новината, като се повиши малко над 1.18 щ. долара. В 15.57 ч. българско време на 5 февруари единната европейска валута се разменяше срещу 1.1813 долара.
Еврозоната се представи изненадващо добре в края на 2025 г. и би трябвало да се възползва от големите разходи на Германия, както и от надпреварата на региона за превъоръжаване. Междувременно, спадът на инфлацията под целевите 2% годишно на ЕЦБ се разглежда само като временно явление.
Рисковете обаче нарастват. Мъгливите перспективи, особено по отношение на митата, биха могли да ограничат инвестициите и да забавят растежа, предупреди миналата седмица членът на изпълнителния борд на ЕЦБ Пиеро Чиполоне. Това е една от причините, поради които политиците се нуждаят от „пълна възможност за реакция бързо и решително“, ако е необходимо, заяви шефът на Австрийската централна банка Мартин Кохер.
Поскъпването на еврото, за момент над критичния праг от 1.20 долара, е друга опасност, ако то ограничи износа или понижи по-трайно потребителските цени. Според председателя на „Банк дьо Франс“ Франсоа Вилроа дьо Гало, представители на ЕЦБ следят отблизо движението на единната европейска валута. И въпреки че не представят конкретен валутен курс, пътят на еврото ще помогне за насоката на решенията, допълва дьо Гало.
Поскъпването на валутата обикновено води до липса на инфлация, като прави вносните стоки, суровини и енергия по-евтини, което от своя страна намалява производствените разходи и потребителските цени. Въпреки че това може да е добре за бизнеса и потребителите в краткосрочен план, централните банки са предпазливи заради възможната поява на дефлацията в дългосрочен план. Това би могло да предизвика икономическа стагнация, защото потребителите отлагат покупките (с очакването цените да паднат още), докато приходите на предприятията могат да паднат, а реалното им дългово бреме да се увеличи.
През последния месец еврото е поскъпнало с 0.75% спрямо долара и с почти 14% през последните 12 месеца, на фона на нарастващите опасения за непредсказуемостта на икономическата политика на Съединените щати.
Въпреки червените флагове, Грег Фузеси – икономист за еврозоната в „Джей Пи Морган Чейз“, посочва, че не е ясно дали движенията на валутата до момента ще бъдат възприети като особено обезпокоителни. „ЕЦБ разглежда както нивото на паричната единица, така и скоростта на нейната промяна“, коментира той. И допълва, че засега нещата не изглеждат прекалено обезпокоителни, което „може да се промени, ако показателите за растеж отслабнат и/или ако валутата укрепне много повече оттук нататък“.
Базовият сценарий на „Дойче банк“ е ЕЦБ да задържи лихвените проценти на 2% до 2026 г., като следващият ход е повишаването им, вероятно в средата на 2027 година. Това, отбелязват те в анализ, изпратен по имейл, би било предизвикано „от фискални облекчения, затегнат пазар на труда и бъдещи инфлационни рискове, движещи се над целевата стойност“. Анализаторите допълват, че тази година рисковете са в посока на по-нататъшно облекчаване на паричната политика, но „в крайна сметка вътрешната инфлация ще надделее над външната дезинфлация“ и „вътрешните условия срещу външните са ключовата битка за данни, която трябва да се следи“.
Към предизвикателствата пред европейските централни банкери се добавя и периода на промени на висшия управленски ешелон на ЕЦБ, където хърватинът Борис Вуйчич ще наследи банковия вицепрезидент Луис де Гиндос през юни, а трима други висшестоящи служители, включително банковата шефка Кристин Лагард, ще бъдат заменени през 2027 година.
