Кевин Уорш предложи множество идеи за начина, по който ще ръководи Федералния резерв (ФЕД) по време на кампанията си за наследник на банковия шеф Джеръм Пауъл. Уолстрийт обаче беше изключително заинтригуван от призива му за ново споразумение с Министерството на финансите (МФ). Уорш изрази подкрепа за преразглеждане на отношенията между двете институции с нова версия на споразумението, сключено през 1951 година. То може да се окаже просто бюрократична промяна, със слабо краткосрочно въздействие върху пазара на държавни облигации на стойност 30 трилиона долара. Но всеки по-амбициозен акт, включващ ремонт на сегашния портфейл от ценни книжа на Федералния резерв в размер на над 6 трилиона долара, би могъл да доведе до по-високи колебания и, в зависимост от сценария – до задълбочаване на опасенията за независимостта на централната банка на Съединените щати.
Над каквито и да било преговори между Федералния резерв и Министерството на финансите ще бди стопанинът на Белия дом Доналд Тръмп, който заяви през 2025-а, че едно от задълженията на централната банка при определянето на лихвените проценти е да следи за разходите за държавния дълг. Те в момента са около 1 трилион долара годишно, или половината от бюджетния дефицит на американците.
„Вместо да изолира Федералния резерв, това би могло да изглежда по-скоро като рамка за контрол на кривата на доходността“, коментира споразумението Тим Дюй – главен икономист за САЩ в SGH Macro Advisors. И допълва, че евентуално публично споразумение, което синхронизира баланса на Федералния резерв с финансирането от ведомството на Скот Бесънт, „обвързва изрично паричните операции с дефицитите.“
Точно на това сложи край споразумението от 1951 година. Федералният резерв лимитира доходността както на краткосрочните, така и на дългосрочните държавни облигации по време на Втората световна война и след нея, за да ограничи федералните разходи по заемите. Тази рецепта обаче доведе до рязко повишение на инфлацията след войната. В този преломен момент, когато се роди независимостта на централната банка по отношение на паричната политика, администрацията на Труман се съгласи да позволи на паричните стратези сами да определят лихвените проценти.
Миналия април Уорш заяви, че Федералният резерв е нарушил принципите от 1951 г. с масивните си вълни от покупки на облигации след финансовата криза и пандемията. В интервюта и речи той твърди, че тези действия насърчават безразсъдното вземане на държавни заеми.
Бесънт критикува остро централната банка и за решението й да се придържа твърде дълго към подобна подкрепа за икономиката и твърди, че то дори е увредило способността на пазара да излъчва важни финансови сигнали. Шефът на Министерството на финансите, който е ръководил процеса на проверка за избора на наследник на Джером Пауъл, се е обосновал, че Федералният резерв трябва да прави подобни сделки „при истински извънредни ситуации и в координация с останалата част от правителството“. Така че ново споразумение би могло просто да постанови, че извън ежедневното управление на ликвидността, щатските централни банкери ще правят мащабни покупки на държавни ценни книжа само с одобрението на финансовото ведомство, за да бъдат те прекратени веднага щом пазарните условия позволят.
Но включването на Министерството на финансите в решенията на Федералния резерв по такъв начин може да доведе до други тълкувания. Кришна Гуха от Evercore ISI смята, че „инвеститорите ще прочетат това като намек, че Бесънт ще има меко вето“ върху всякакви планове за затягане на паричната политика. Финансовият шеф заяви на 8 февруари, че очаква централната банка да действа предпазливо във всеки опит да ореже баланса си. Уорш „ще бъде много независим, но ще има предвид, че Федералният резерв е отговорен пред американския народ“, каза Бесънт.
По-съдържателна версия на споразумението би отговорила на очакванията на много участници на пазара: Предоговарянето на ДЦК на централната банка от средносрочни и дългосрочни облигации към книжа с падеж след 12 месеца или по-малко. Това би позволило на Министерството на финансите да намали продажбите на облигации и записи или поне да не ги увеличава особено, с което потенциално да отслаби натиска върху дългосрочната доходност – процес, за който мнозина предполагат, че вече е в ход.
В тримесечното си изявление за управлението на американския дълг на 4 февруари ведомството направи връзка между действията на Федералния резерв и емисионните му планове, заявявайки, че следи неотдавнашното увеличение на покупките на облигации от централната банка.
Това сближаване носи риск. Инвеститорите разглеждат действията на централните банкери като отдалечаване от мандата им за борба с инфлацията, увеличавайки перспективите за по-високи колебания и инфлационни очаквания. В най-лошия случай това може да се подкопае привлекателността на щатския долар и статутът на сигурно убежище на държавните ценни книжа.
Ако има споразумение, което „предполага, че Министерството на финансите може да разчита на Федералния резерв да изкупи част от дълга или част от кривата в обозримо бъдеще, това е изключително, изключително проблематично“, подчертава Ед Ал-Хюсейни – мениджър на портфейли в Columbia Threadneedle Investments.
Уорш, който може да поеме банковото ръководство през май, ако бъде одобрен за позицията преди да изтече мандата на Пауъл като председател, може да се опита да избегне подобен резултат.
„Уорш ще бъде ангажиран да запази независимостта на Федералния резерв“, смята Марк Даудинг – главен инвестиционен директор в RBC BlueBay Asset Management. И допълва, че „това не изключва по-голямо сътрудничество, но прави официалното споразумение по-малко вероятно.“
Негови колеги пък излагат обширни сценарии, при които централната банка е част от многоетапна инициатива за обновяване на влиянието на федералните власти на пазара на облигации.
Гуха, който ръководи стратегията за централните банки в Evercore ISI, предлага идеята Федералният резерв да размени портфейла си от ипотечни облигации на стойност 2 трилиона долара с Министерството на финансите срещу ДЦК. Въпреки че това ще се натъкне на няколко препятствия и в крайна сметка може да се окаже малко вероятно, една от целите може да бъде понижаване на лихвените проценти по ипотеките – ключов акцент на администрацията на Тръмп.
Миналия месец президентът нареди на контролираните от правителството Fannie Mae и Freddie Mac да купят обезпечени с ипотеки ценни книжа на стойност 200 милиарда долара, за да помогнат за ограничаване на разходите по заеми за потенциални купувачи на жилища. Ново споразумение би могло „с течение на времето да осигури рамка за Федералния резерв, работеща съвместно с Министерството на финансите, както и с жилищните агенции Fannie Mae и Freddie Mac, за вталяване на баланса му“, пише Ричард Кларида – глобален икономически съветник в Pacific Investment Management и бивш заместник-председател на Федералния резерв.
Почти е сигурно, че Уорш няма да може да сключи сделка с Бесънт сам. Но някои сегашни парични стратези на Федералния резерв подкрепиха идеята за пренасочване на банковия портфейл към ценни книжа и твърдят, че големите му вложения в дългосрочни активи вече не отразява пазарната структура.
Стратезите на „Дойче банк“ прогнозират, че ръководен от Уорш Федерален резерв вероятно ще бъде активен купувач на държавни ценни книжа през следващите пет до седем години. В един от сценариите те предвиждат делът им да нарасне до 55% от банковите активи от сегашните малко под 5 процента.
Съответната пренасочване на Министерството на финансите към продажба на краткосрочни ДЦК вместо средносрочни и дългосрочни облигации обаче не би била безплатна. С огромно количество дълг, което постоянно се рефинансира, това би увеличило размаха на колебанията на разходите по заемите на финансовото ведомство, а залагането на очаквания за координация би могло да разклати доверието в борбата с инфлацията.
Със или без споразумение, участниците на пазара следят за по-тесни отношения между щатската централна банка и финансовото ведомство когато става въпрос за пазара на облигации. И макар че целта може да е да се ограничат разходите за лихви за всички американски кредитополучатели, всяка фундаментална промяна крие своите опасности.
Пълната координация за намаляване на разходите за лихви „може да работи за известно време“, коментира Джордж Хол – професор по икономика в университета „Брандейс“ и бивш анализатор в клона на Федералния резерв в Чикаго. Но в дългосрочен план инвеститорите имат алтернативи на американските активи. „Хората ще намерят начини да заобиколят това и с течение на времето ще преместят парите си другаде“, допълва той.
