Икономиката на Китай устоя на множество сътресения, подкрепена от стабилен износ и фискални стимули, и остава основен двигател на глобалния растеж. БВП на страната се увеличи с 5% през миналата година и прогнозите са за растеж от 4.5% през тази. Въпреки тази устойчивост, моделът на растеж на второто по големина стопанство в света се натъква на нарастващи предизвикателства: слабо вътрешно потребление и забавяща се световна икономика. Вътрешното търсене е потиснато, отчасти защото продължителният спад на пазара на имоти, съчетан със слаба мрежа за социална сигурност, вреди на желанието на потребителите да харчат. Което е причина за дефлационен натиск и прави растежа все по-зависим от задграничното потребление. Това са основните заключения в публикувания на 18 февруари годишен преглед на китайската икономика за 2025-а на Международният валутен фонд (МВФ).
Пред репортери в Пекин през декември 2025-а, по време на пресконференция в края на дискусиите на Фонда с китайското правителство за доклада за миналата година, управляващият директор Кристалина Георгиева заяви, че е призовала китайските политици да направят „смелия избор“ да ускорят структурните реформи и да намалят зависимостта на икономиката от 19 трилиона щатски долара от износа.
МВФ прикани Китай да намали държавната подкрепа за промишлеността, тъй като международните опасения за свръхкапацитета й нарастват. Експертите на международния кредитор са изчислили, че Пекин харчи около 4% от БВП за субсидиране на компании в критични сектори и препоръчват този дял да се намали наполовина – до 2%, в средносрочен план.
Индустриалните политики на Китай „водят до международни последици и натиск“ и са в съчетание със слабото вътрешно търсене, което прави Китай „по-зависим от износа на промишлена продукция като източник на растеж“, заяви фондът. „Индустриалната политика даде възможност за технологични иновации в някои сектори, но като цяло въздействието върху икономиката е отрицателно“, посочва Сонали Джайн-Чандра, ръководител на мисията на МВФ за Китай и Азиатско-тихоокеанския регион, подчертавайки „неправилното разпределение на ресурсите“ и „преразхода“.
Препоръките в доклад на МВФ идват, след като Пекин увеличи износа на промишлени стоки, включително с по-висока стойност като електрически превозни средства, което предизвика напрежение със Запада заради субсидиите му. Глобалният стоков търговски излишък на страната надхвърли 1 трилион долара миналата година. Световни лидери, включително френският президент Еманюел Макрон, се оплакаха от „непоносими дисбаланси“ в търговията.
МВФ приветства инициативата на Пекин за намаляване на „инволюцията“ – термин, който Китай използва за обозначаване на прекомерна ценова конкуренция, но заяви, че трябва допълнително да „изясни стратегията си“.
Политиците в Китай се борят с предизвикателства, включително заплахата от дефлация, слабото потребителско доверие, високата младежка безработица и устойчивото забавяне на пазара на недвижими имоти, което показва малко признаци на облекчаване. През 2024 г. МВФ призова Пекин да похарчи 5.5% от БВП за четири години, за да пребори този проблем, като завърши недовършени жилища и подкрепи излизането на нежизнеспособни предприемачи от сектора. В публикувания на 18 февруари доклад експертите на кредитора призовават за 5% от БВП за период от три години от централното правителство.
„Предложението е по същество същото“, обяснява Томас Хелблинг – заместник-директор на МВФ за Азиатско-тихоокеанския регион, който заяви, че недовършените имоти и последиците за доверието на китайските инвеститори остават „слонът в стаята“. „Махмурлукът от бума не е излекуван“, допълва той.
Фондът препоръчва на китайските власти да разхлабят ограниченията върху достъпа на вътрешните мигранти до социални помощи, да преминат към по-прогресивна система за данъчно облагане и да увеличат пенсиите.
В отговор на доклада на организацията, китайските власти заявиха, че техните индустриални субсидии не са толкова големи, колкото предполагат оценките. Джан Джънсин – изпълнителен директор на МВФ за Китай – длъжност, номинирана от страната членка, заяви, че нацията „смята, че оценките за мащаба и въздействието на индустриалната политика на страната са значително завишени“. И допълва: „Индустриалните политики на Китай са открити и прозрачни и се прилагат еднакво за държавни предприятия, частни фирми и дружества с чуждестранни инвестиции“.
