Разследването на трагичните събития край хижа „Петрохан“ и връх Околчица навлезе в нов етап, след като Окръжната прокуратура в София обяви, че е изпратила искания за съдействие до американска партньорска служба и до Европол.
Целта е да бъде извлечена и анализирана цялата налична информация от иззетите електронни устройства – мобилни телефони, компютри и други носители на данни, както и да се изясни в по-широк контекст дейността на групата около Ивайло Калушев по време на престоя ѝ в Мексико преди години. Това решение бе взето най-вероятно заради засиления обществен натиск, нарастващото недоверие към институциите и множеството въпроси без отговор.
Още в първите дни след откриването на телата стана ясно, че случаят ще има както криминален, така и сериозен обществен и политически отзвук. Телата на трима мъже бяха намерени в хижа „Петрохан“, а по-късно – още три в кемпер край връх Околчица. Загиналите са Ивайло Калушев, Ивайло Иванов, Дечо Василев, Пламен Статев, Николай Златков и непълнолетният Александър Макулев.
Разследващите обявиха водеща версия, според която става дума за тройно самоубийство в хижата и за две убийства, последвани от самоубийство в кемпера. Това обяснение на събитията обаче не успя да убеди голяма част от обществото и предизвика още по-сериозни опасения, че има скрита информация.
Калушев, който е сочен като неформален лидер на групата, е живял дълги години в Мексико, преди да се завърне в България през 2019 година. Според публично известната информация той е пребивавал там повече от десетилетие и е развивал различни дейности, включително училище по гмуркане. По данни на негови познати този бизнес не е бил особено успешен.
Някои от загиналите също са били в Мексико заедно с него. Както и Деян Илиев, в момента със статут на свидетел,, който откри телата в хижата. В Мексико известно време е пребивавал и Валери Андреев, като впоследствие подава сигнал за сексуални злоупотреби от страна на Калушев. До реално наказателно производство по тези твърдения не се стига.
Непълнолетният Александър Макулев също е бил в Мексико, но по свидетелски показания е бил на гости заедно със семейството си.
Именно тази мексиканска връзка обяснява искането за съдействие от Европол. Българската прокуратура търси специализирана помощ за анализ и експертизи, които да изяснят дейността на шестимата българи на територията на Мексико. Искана е информация за пребиваването им там, за евентуално притежавани имоти и автомобили, адресни регистрации и евентуални регистрации на криминални прояви.
Подобен обмен на данни е допустим в рамките на международното полицейско сътрудничество, особено когато има съмнения за трансгранични аспекти на престъпна дейност.
Паралелно с това наблюдаващият прокурор е изпратил писмо до американска служба с искане за техническа помощ при извличане на информация от иззетите устройства. Не се уточнява официално коя е службата, но в подобни случаи България често е търсила съдействие от Федералното бюро за разследване.
Причината е, че американците разполагат със специализирани екипи и технологии за дигитална криминалистика, включително за достъп до заключени устройства. В конкретния случай телефоните и компютрите вече са предоставени за експертиза в Националния институт по криминалистика към МВР, но се търси и допълнителен технически анализ.
Особен интерес предизвиква телефонът на Деян Илиев. Той е отказал да предостави паролата за отключване, аргументирайки се, че в устройството няма информация, свързана със случая. Въпреки това телефонът е иззет. Илиев твърди, че апаратът е настроен така, че при липса на активност автоматично изтрива данните. По последна информация той е напуснал България.
Този детайл допълнително подхранва подозрения и спекулации, макар че сам по себе си не представлява доказателство за престъпление.
Междувременно общественото недоверие към разследването нараства. Още в началото представители на прокуратурата и МВР заговориха за „сектантска мрежа“ и дори за педофилска линия.
Впоследствие се разбра, че институциите са разполагали със сигнали за предполагаеми злоупотреби от страна на Калушев години по-рано, но те не са довели до ефективни действия. Това породи въпроси дали е имало институционално бездействие или дори чадър над дейността му. Фактът, че самият Калушев е получавал информация, че е обект на интерес от службите, още повече засили съмненията.
Паралелно с това се появиха призиви за „външно разследване“ и за включване на чуждестранни експерти, които да поемат случая. На пръв поглед подобна идея изглежда привлекателна, защото външните специалисти, които не са зависими от вътрешни връзки и обстоятелства, биха могли да внесат обективност. В действителност обаче наказателната юрисдикция е израз на държавния суверенитет. Престъпления, които са извършени на територията на България, трябва да се разследват по българското законодателство и от български органи. Дори когато се ползва международна помощ, тя има по-скоро консултативен и подпомагащ характер.
Тази помощ може да се изразява в анализ на вече събрани материали, лабораторни изследвания или предоставяне на технологии, но не и в поемане на ръководството на разследването. Освен това да не подценяваме факта, че от откриването на първите тела са изминали седмици. Местопрестъпленията са обработени, доказателствата – събрани, свидетелите – разпитани. Дори и да пристигнат външни експерти, те ще работят с материалите, които са им предоставени от българските разследващи. Контролът върху доказателствената база остава в ръцете на националните органи. Следователно международното участие не би могло да замести българските институции, а само да ги подпомогне.
Разбира се , искането на помощ от Европол и от американска служба може да бъде стъпка към по-задълбочен анализ на фактите, особено по отношение на дигиталните следи и международните връзки. Но то само по себе си няма да възстанови доверието.
Истинското предизвикателство пред прокуратурата и МВР не е просто да изяснят техническите детайли, а да убедят обществото, че разследването е пълно, обективно и лишено от предварително изградени версии.
Докато мотивът за случилото се остава неясен, а миналите сигнали за злоупотреби не получат адекватно обяснение, съмненията ще продължат. В този смисъл международната експертиза може да бъде полезен инструмент, но ключът към истината остава в прозрачността, професионализма и отговорността на българските институции.
