В началото на пленарното заседание депутатът от „Възраждане“ Димо Дренчев изнесе декларация срещу минно предприятие за златодобив край Брезник, в която обяви, че гражданите на Брезник и на цялата община са били подведени по време на общественото обсъждане. Било им обещано, че няма да има обогатителна фабрика и че няма да има хвостохранилище, както и че рудата ще се извозва извън района. Били им обещавани и инвестиции в образованието на децата и в подобряване на облика на града и в неговата инфраструктура.
Според Дренчев жителите на Брезник нарочно били измамени, тъй като в концесионния договор, подписан от бившия финансов министър Теменужка Петкова от ГЕРБ-СДС, е заложено изграждането на обогатителна фабрика и хвостохранилище именно на територията на Брезник – малко над 1000 метра от града.
На следващо място Дренчев подчерта, че мината е разположена изцяло върху обработваема земеделска земя, като обещанията за рекултивацията звучали добре, но били само на хартия.
Димо Дренчев заговори и за водния режим в Брезник. По думите му общината е в най-дългия воден режим в България – над 14 месеца, от които 52 дни водата не може изобщо да се пие, защото е отровена с тежки метали.
„Хората повече от година живеят без вода, с водоноски“, продължи Дренчев. Той отбеляза, че общинският водоснабдителен язовир „Красава“ – 2 бил изпразнен и все не успява да се напълни и то при положение, че мината не работи с пълен капацитет.
„В този контекст изграждането на четири шахтови кладенци на Конска река, в която се отича язовир „Красава“ – 2 е не просто рисковано, а и безотговорно. Вместо да бъде използвана по-близката и по-пълноводна река Турска, се посяга към водоизточника, от който зависи оцеляването на населението. Това поражда съмнения, че язовирът ще бъде изпускан в реката, за да достига вода до мината, а хората ще бъдат свързани с пернишката ВиК-мрежа на много по-висока цена или ще трябва да ползват вода от кладенци, които при водната криза общината спешно изгражда с пари от държавата„, обяви депутатът от „Възраждане“.
След това той говори за предвиденото хвостохранилище, което е с площ от 220 декара и обем 3 млн. кубични метра вода. Дренчев предупреди, че тежките химични вещества, които ще се складират в хвостохранилището, няма да се разпадат безследно. По думите му при така наречената рекултивация водата от хвостохранилището ще бъде изпусната, за да може хвостът да се втвърди. Не е ясно обаче къде тази вода ще бъде отведена и как ще бъде третирана. Според Дренчев това означава трайно замърсяване на подпочвените води и риск за уникалната желязна минерална вода на град Брезник, която през 1907 г. получава златен медал в Лондон.
Не на последно място Дренчев предупреди, че замърсяването ще се разпростре и извън Брезник – праховите частици и газовете от златодобива ще се разнасят от въздушните течения и ще достигнат и до Перник, и до София.
Дренчев обърна внимание, че проектът за изграждането на хвостохранилището не предвижда двойно подсилени стени и заради това при проливни дъждове, земетресение и промишлена авария рискът от скъсване на дигите и екологична катастрофа е реален.
Депутатът от „Възраждане“ припомни, че в миналото граждани събирали подписки за референдум за мината, но те изчезнали. Въпреки това Дренчев бе категоричен:
„Жителите на Брезник и партия „Възраждане“ сме против изграждането на хвостохранилище и обогатителна фабрика на територията на община Брезник, както сме против изграждането и на втори, много по-голям рудник в областта Каменитец. Настояваме за преразглеждане на концесионния договор за справедливо възнаграждение по него и за провеждане на ново допитване„, призова Димо Дренчев. Той добави, че в съседните общини – Трън и Божурище – допитвания е имало и там гражданите отхвърлили златодобива.
