Европейската служба за външна дейност планира да започне изготвянето на насоки за използването на член 42, параграф 7 от Договора за Европейския съюз за взаимна отбрана в случай на нападение срещу държава от Европейския съюз. Това съобщи Euractiv, позовавайки се на източници.
Според уебсайта, изготвянето на документа ще започне през месец май. Според източниците на уебсайта ще бъде разработен план за действие, очертаващ ресурсите, които европейските столици могат да използват за колективна отбрана.
Друг неназован дипломат заяви, че графикът за прилагане на насоките „остава неясен“.
На 2 март британската военна авиобаза в Акротири, Кипър, беше атакувана от дрон. Това се случи, след като британският премиер Киър Стармър обяви одобрението си за искане на САЩ да използва военните бази на Обединеното кралство за удари по ракетни установки в Иран. Ударът с дрон е повредил базата. Кипър обаче не задейства механизма за взаимна защита на ЕС в отговор на ситуацията.
Както отбелязват източниците на изданието, през май делегации от държавите членки ще проведат симулация, резултатите от която ще послужат като основа за бъдещия документ. По време на симулациите те ще бъдат помолени да отговорят на няколко сценария и да изразят мнението си относно приложимостта на член 42.7 от Договора за Европейския съюз.
Съгласно член 42.7 от Договора за ЕС, държавите членки са задължени да си помагат взаимно в случай на въоръжена агресия срещу една от тях. За разлика от член 5 на НАТО, механизмът на ЕС не предвижда автоматичен военен отговор. Всяка държава има право да избере формата на помощ въз основа на своята политика за сигурност и неутралитет.
Два източника заявиха, че очакват разяснения от ръководството на ЕС относно това кои ресурси на страните от ЕС биха могли да бъдат разположени при три различни сценария: активиране на клаузата за взаимна отбрана на НАТО, активиране на клаузата за взаимна помощ на ЕС и прилагане на двете клаузи. Друг източник потвърди подготовката за дискусия с участието на посланиците на Евросъюза.
На 19 март кипърският президент Никос Христодулидес обяви, че ще повдигне въпроса за уточняване на процедурата, която държавите членки да следват при позоваване на клаузата за взаимна отбрана на ЕС пред Европейския съвет. Той заяви, че след атаките с дронове срещу британски бази в Кипър страната не е активирала клаузата, но много партньори от ЕС са предоставили военна подкрепа.
Европейската служба за външна дейност е административна структура на Европейския съюз,
която от създаването си през 2010 г. изпълнява функции на външно министерство и дипломатически корпус на ЕС, водейки общата външна политика и политика на сигурност и други външни дейности на Евросъюза. Европейската служба за външна дейност се създава след влизането в сила на Договора от Лисабон. Тя е под ръководството на Върховния представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност. Постът също е създаден с Договора от Лисабон, който службата подпомага.
Европейската служба за външна дейност действа в областта на управлението на кризи и разузнаването. Тя си сътрудничи с Европейската комисия в области с общи компетенции. Европейската служба за външна дейност е независима от другите институции на Европейския съюз. Образувана е в резултат на сливането на външните отдели на Европейския съвет и на Европейската комисия, а също така разполага със самостоятелен бюджет.
Финансовата рамка се предлага и управлява от Върховния представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и се одобрява всяка година от Европейския парламент. Парламентът също така прави преглед на бюджета на всяка мисия на Европейския съюз.
