В периоди на повишена несигурност качеството на вътрешната икономическа политика придобива още по-голямо значение. Принципът тук трябва да бъде прост: колкото по-нестабилна става външната среда, толкова по-предвидима трябва да бъде вътрешната. Това каза управителят на Българската народна банка Димитър Радев на бизнес закуска „Икономически перспективи пред България през 2026“, организирана от Американската търговска камара в България. В срещата участва също служебният министър на финансите Георги Клисурски.
Това важи с особена сила за България. Ние сме малка и отворена икономика. Това беше един от двигателите на нашия растеж и конвергенция. Но това означава и по-висока чувствителност към отслабване на външното търсене, нарушения във външнотърговските потоци и внесени ценови шокове. А тъй като България остава една от по-енергоемките икономики в Европа, енергийните шокове ни засягат по-пряко – чрез производствените разходи, инфлацията и конкурентоспособността.
В тази среда политиката следва да се съсредоточи върху три приоритета.
Първо, фискалната политика трябва да остане дисциплинирана
Фискалната политика трябва да съхранява буферите, а не да ги отслабва допълнително. Това е още по-важно днес, именно защото част от тези буфери вече беше използвана през последните години. Това означава поддържане на надеждна средносрочна фискална рамка. Означава и избягване на мерки, които носят краткосрочно облекчение за сметка на по-дългосрочна нестабилност. Когато подкрепа е необходима, тя трябва да бъде целенасочена, временна и ефективна, каза управителят на БНБ.
Поуката от последните години не е, че фискалната политика трябва да бъде пасивна. Поуката е, че тя трябва да бъде по-добре фокусирана. Широкообхватните мерки често изглеждат политически привлекателни, но икономически могат да бъдат скъпи и понякога контрапродуктивни – особено когато поддържат търсенето по начин, който допринася за инфлационен натиск.
Следователно въпросът не е дали държавата трябва да действа. Въпросът е дали действа по начин, който защитава стабилността, вместо постепенно да я подкопава.
За бизнеса тази предвидимост има значение. Стабилната макроикономическа среда не е само цел на публичните финанси. Тя е и част от инвестиционната среда.
Второ, бизнес средата е част от икономическата политика
Когато разходите се повишават, а маржовете са под натиск, неефективностите в бизнес средата стават още по-скъпи. Затова подобряването на бизнес средата не е второстепенна реформа. То е част от макроикономическия отговор, отбеляза управителят на Димитър Радев.
Намаляването на административната тежест, повишаването на институционалната ефективност, укрепването на върховенството на правото и повишаването на регулаторната предвидимост имат пряк икономически ефект. Те намаляват разходите за правене на бизнес, подобряват хоризонта за планиране и подкрепят инвестициите.
Това има значение за местните компании. И има още по-голямо значение за международните инвеститори. В свят, в който капиталът става все по-селективен, качеството на институциите не е второстепенен фактор. То е част от инвестиционния аргумент.
Трето, устойчивостта все повече трябва да идва от производителността
В по-дългосрочен план устойчивостта не може да се изгражда основно чрез компенсации. Тя трябва да се изгражда чрез адаптация. Това означава по-добра инфраструктура, повече дигитализация, повече иновации, по-висока ефективност и по-силен ръст на производителността, посочи управителят на БНБ.
За България една тема заслужава особено внимание: енергийната ефективност. Това не е само екологична цел. Това е преди всичко въпрос на конкурентоспособност. Тя намалява уязвимостта към внесена инфлация, подобрява предвидимостта на разходите и повишава устойчивостта както на равнище компания, така и на равнище икономика.
В този смисъл енергийната ефективност не е само въпрос на бъдещето. Тя е и въпрос на макроикономическа стабилност днес.
Еврозоната като стратегическа опора
Един от най-ясните примери за това как един стратегически политически избор може да укрепи както краткосрочното доверие, така и дългосрочната устойчивост, е присъединяването на България към еврозоната.
Членството в еврозоната не отменя необходимостта от разумна вътрешна политика. Но укрепва рамката, в която тази политика се провежда. То повишава доверието. Намалява несигурността. Подкрепя увереността на инвеститорите. И задълбочава финансовата интеграция.
Ползите за финансовата система също са съществени. За частния сектор това означава нещо много практично: по-предвидима среда, в която дългосрочните решения могат да бъдат вземани с по-голяма увереност.
А в свят като днешния самата предвидимост се превръща в конкурентно предимство.
