Понятие като „справедлива цена“ не съществува, категоричен бе Венко Сабрутев от „Продължаваме промяната“ по време на дебатите по промените в Закона за защита на потребителите, предлагани от Явор Гечев и група народни представители от „Прогресивна България“, които бяха приети на първо четене. „За“ законопроекта гласуваха 136 депутати – 121 от „Прогресивна България“ и 15 от ДПС. „Против“ бяха 38 народни представители – един от „Прогресивна България“, четирима от ГЕРБ-СДС, 13 от „Продължаваме промяната“ и 12 от „Възраждане“. „Въздържал се“ гласуваха 21 народни представители – 10 от ГЕРБ-СДС и 11 от „Демократична България“.
В приетия на първо четене законопроект е записано, че на интернет портал, който ще поддържа Комисията за защита на потребителите, ще се публикува информация и за цената на едро по данни на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата, и индивидуалната продажна цена на дребно и въпросната справедлива цена за всяка стока, която се съдържа в списъка на стоките, определени от Комисията за защита на потребителите. В проектозакона е уточнено, че справедливата цена ще се определя по методика, изготвена от Министерство на икономиката, инвестициите и индустрията, утвърдена със заповед на икономическия министър.
Димо Дренчев от „Възраждане“ обърна внимание, че със законопроекта се залага двойно вдигане на глобите, които ще налагат регулаторите, но се изказа скептично дали това би било работещо решение.
Мирослав Иванов от „Продължаваме промяната“ бе категоричен, че закони има, но въпросът е как те се прилагат. В тази връзка той попита представителите на „Прогресивна България“ дали ще оставят същия състав в регулаторите и как ще се справят с човешкия фактор.
Красимир Вълчев от ГЕРБ отбеляза, че проблемът в предлаганите промени е, че ще се увеличи бюрокрацията и че тя именно някога е била причина за провала на плановата икономика. Проблемът бил, че имало твърде много данни, които трябвало да се обработят.
От „Прогресивна България“ Тодор Джиков подчерта, че вносителите си дават сметка, че предлаганите промени не са панацея. Той припомни, че за цените на един продукт отговарят две институции – Комисията за защита на конкуренцията и Комисията за защита на потребителите, като целта на вносителите на законопроекта е да ги подпомогнат в работата им, така че тя да стане по-ефективна. В приетия законопроект се предвижда механизъм, при който, при установяване на увеличение на цените, търговецът да трябва да докаже наличието на обективни икономически фактори, обуславящи увеличението.
Джиков отбеляза, че сред опозицията цари неразбиране на предлаганите промени, тъй като от вносителите никой не иска с административни мерки да определя дадена цена.
Става въпрос за конкретика – в периода около Великден всички станахме свидетели на множество спекулативни практики. Цената на един артикул в две от веригите в София се разминаваше с около 70-80 процента. Ето това е целта на внесените изменения – ограничаване на спекулативните практики в интерес на българските граждани, обясни накратко Тодор Джиков.
В самия законопроект за понятието „справедлива цена“ има следното разяснение:
Необходимостта от създаването на такъв аналитичен инструмент произтича от обективните особености на съвременната търговска среда, характеризираща се с: висока концентрация в търговията на дребно; динамично променящи се ценови нива; множество промоционални механизми; значителни разлики между цените в различни търговски обекти; затруднена възможност за ефективно потребителско сравнение.
В тези условия за средния потребител е практически невъзможно да извършва в реално време информирана и обективна оценка на ценовите нива и отклоненията между отделните търговци. Поради това законопроектът предвижда създаването на публичен аналитичен показател „справедлива цена“, който има единствено информативен, сравнителен и аналитичен характер.
В изказванията в подкрепа на предлаганите промени бе подчертано, че те влизат в сила от 9 август 2026 г. и ще се прилагат до 9 август 2027 г., предвид преходния период, през който преминава България, след приемането на новата валута.
Подобни системи за мониторинг, публично сравнение и дигитално наблюдение на цените функционират в различни форми в държави като Франция, Гърция, Хърватия, Португалия и други държави членки на Европейския съюз, отбелязват още вносителите от „Прогресивна България“.
