Руската рубла скочи до най-високите си котировки за последните повече от три години под натиска на разширяващите се търговски дисбаланси и високите лихвени проценти, което допълнително натовари бюджета на страната в продължаващата вече пета година война срещу Украйна. Валутата е поскъпнала с над една пета спрямо щатския долар и еврото от 19 март, малко след като американският президент Доналд Тръмп удължи отмяната на санкциите върху руския петрол, за да смекчи ефекта от конфликта между Съединените щати и Израел в Иран, предизвикал световна енергийна криза.
Именно нарастващият износ на енергия е помогнал за изстрелването на рублата до тригодишен връх, което обаче е понижило конкурентната мощ на другия руски експорт. А слабият внос поради санкциите и стагниращата руската икономика ограничават въздействието на по-евтините вносни стоки върху инфлацията.
„Руската икономика е експортно ориентирана, така че значителното укрепване на националната валута носи повече вреда, отколкото полза“, коментира Александър Потавин – анализатор в московската брокерска компания „Финам“. Висшестоящ ръководител в една от най-големите руски банки добавя, че „прекалено“ силната рубла е „в действителност данък върху износителите“.
Паричната единица на Русия е най-силна спрямо щатския долар от февруари 2023 г. и е повишила с над 60% пазарната си оценка в доларово изражение от най-ниското си ниво в началото на миналата година. Тя се търгува за около 71 рубли за долар, от 115 рубли на 1 януари 2025-а.
Говорейки на индустриална конференция този месец, руският президент Владимир Путин определи „силната рубла“ като един от „тъжните“ проблеми, пред които е изправена националната икономика.
Износът на енергия има около една пета дял от бюджетните приходи на правителството. Те се увеличиха от войната с Иран, но произтичащото от това поскъпване на валутата засегна други износни стоки в ядрото на руската икономика, като желязо, стомана, торове и пшеница.
„Виждаме, че валутният курс просто убива (руската) търговия със зърно в момента“, посочва Маша Беликова – анализатор във Fastmarkets Agricensus в Днепър. И добавя, че руските износители на зърно се затрудняват да определят цени на нива, които биха били печеливши, без да губят конкурентоспособност.
Възходът на руските пари от началото на миналата година се дължи главно на търговския дисбаланс, тъй като Русия продава в чужбина повече, отколкото внася стагниращата ѝ икономика. Много канали за парични трансфери към чуждестранни субекти, като например плащания на дивиденти и преводи чрез SWIFT, остават затворени.
Основната лихва на „Банк России“ е 14.5% с основна цел да парира инфлацията, която достигна 5.6% на годишна база през април, въпреки че и двата показателя са паднали спрямо 2025-а когато лихвата беше 21%, а инфлацията – около 10 процента.
„През следващите години рублата ще остане по-силна, отколкото мнозина биха искали“, заяви през април министърът на икономиката Максим Решетников. „Това ще бъде голямо предизвикателство, наред с оскъдния пазар на труда.“
„Рублата става все по-силна… и убива нашия износ в допълнение към вече съществуващите ограничения: логистика, застраховки, санкции и други.“, коментира пред руското радио Александър Шохин – президент на най-голямата руска бизнес лобистка група „Российский союз промышленников и предпринимателей“ (РСПП). Шохин споделил и притесненията на бизнеса, че силната национална валута може да остави държавния бюджет с недостиг на приходи от износ, което да доведе до по-нататъшно увеличение на данъците върху компаниите.
Засега натискът върху държавните финанси е управляем, отбелязва София Донец – икономист в московската брокерска компания T-Investments, тъй като тазгодишният национален бюджет се основава на продажбите на руски петрол на цена от 59 долара за барел, а нарастващият експорт компенсира спада на постъпленията заради поскъпващата рубла. Въпреки това приходите от енергия през първите четири месеца на тази година са намалели с 40% спрямо същия период на 2025-а, отчасти под натиска на силната парична единица.
Анализатори от руския икономически мозъчен тръст ЦМАКП („Центр макроэкономического анализа и краткосрочного прогнозирования) твърдят, че рублата е „значителен риск“ за бюджетните приходи и може да остави държавата с недостиг от 1.6 до 1.7 трилиона рубли (22.5 до 24 милиарда долара) до края на тази година.
Въпреки натиска върху бюджета, е малко вероятно Москва да прибегне до неортодоксални мерки за отслабване на националните пари. „Централната банка поддържа мнението, че плаващият валутен курс помага на икономиката да се адаптира към външни шокове“, посочва Сергей Романчук – руски валутен търговец ветеран. Всяка промяна в този подход би настъпила само ако рублата се укрепи „на наистина екстремни нива“, допълва той.
