Спад на петролните инвестиции за трета година поради шока от войната прогнозира МАЕ

Спад на петролните инвестиции за трета година поради шока от войната прогнозира МАЕ

Глобалните инвестиции в петролни проекти ще намалеят за трета поредна година, тъй като шокът в доставките от конфликта в Близкия изток измества приоритетите към нови търговски маршрути и други енергийни източници, прогнозира Международната агенция по енергетика (МАЕ) в публикувания си на 28 май годишен доклад World Energy Investment. Въпреки по-високите цени на черното злато, разходите за петролни бизнес инициативи се очаква да паднат под 500 милиарда долара през 2026 година.

Пазарите на суров петрол са в паника откакто войната между Съединените щати и Израел срещу Иран на практика затвори Ормузкия проток, през който се превозват една пета от световните доставки на горивото. Прекъсването причини скокове в цените и недостиг на партиди в някои части на света, принуждавайки компании и държави да преосмислят своите стратегии за инвестиции в енергетиката.

Поредната енергийна криза променя представите за риска и подкрепя мерките към по-голяма диверсификация, пише в годишния си доклад за световните енергийни инвестиции МАЕ. Само няколко години след енергийния стрес, предизвикан от руската инвазия в Украйна през 2022 г., се очаква днешният шок в доставките да остави траен отпечатък върху бъдещите инвестиционни приоритети, особено в Азия и Близкия изток, където последиците от блокирането на корабните потоци през Ормузкия проток се усещат най-остро.

„Намираме се в разгара на най-голямата криза в енергийната сигурност, с която светът някога се е сблъсквал, и вярвам, че това ще промени инвестиционните стратегии в световен мащаб, аналогични на големите промени, на които енергийният свят стана свидетел след петролните шокове през 70-те години на миналия век“, посочва изпълнителният директор на МАЕ Фатих Бирол.

„Вече виждаме задълбочаващи се усилия както на страните производителки, така и на страните потребителки за диверсифициране на търговските пътища и енергийните източници, примерно – изграждането на нови тръбопроводи и друга инфраструктура за доставки от една страна, и насочване към повече местни ресурси от друга. Те варират от възобновяеми енергийни източници и ядрена енергия до въглища, петрол и газ, както и до по-широки мерки за укрепване на електроенергийните системи, разширяване на електрификацията и ускоряване на енергийната ефективност.“

В доклада се предвижда лек годишен ръст на глобалните енергийни инвестиции до 3.4 трилиона долара през 2026-а. Очаква се около 2.2 трилиона долара да бъдат насочени за мрежи, съхранение, нискоемисионни горива, ядрена енергия, възобновяеми енергийни източници, ефективност и електрификация, а около 1.2 трилиона долара – за петрол, природен газ и въглища.

Прогнозите на МАЕ са, че разходите за синьо гориво ще нараснат до 330 милиарда щатски долара – най-високото ниво от десетилетие, подкрепени от вълна от нови проекти за износ на втечнен природен газ, главно в Съединените щати и Катар. Докато петролните инвестиции през 2026-а ще намалеят за трета поредна година и ще паднат под 500 млрд. долара.

В анализа на агенцията се подчертава нарастващия интерес сред страните вносителки на гориво към наличните в национален аспект енергийни източници, включително възобновяеми, ядрена енергия и в някои случаи въглища. Очаква се инвестициите в проекти за възобновяема енергия да достигнат около 665 милиарда долара през 2026 г., като 365 милиарда долара ще бъдат предназначени само за слънчева енергия. Вложенията в ядрени блокове продължават да се съживяват, надхвърляйки 80 милиарда долара годишно, като близо 80 гигавата нови ядрени мощности са в процес на изграждане в 15 държави.

Въглищата също не са в забвение, като се очаква инвестициите в тях да нараснат до 180 милиарда долара през 2026 г. – най-високото равнище от 2012-а насам. Делът на Китай ще е почти 70% от световните разходи за доставки на въглища. В доклада се отбелязва също, че някои азиатски държави, засегнати от сегашната криза, може да продължат да експлоатират съществуващите въглищни електроцентрали, за да засилят енергийната сигурност.

Бирол вече предупреди, че светът губи 14 милиона барела петрол на ден заради войната. По-рано този месец той заяви, че МАЕ е готова да предприеме допълнителни действия, след като членовете се споразумяха през март да пуснат на пазара 400 милиона барела от стратегическите резерви в най-голямото деблокиране в историята.

В същото време конфликтът в Близкия изток усложнява перспективите за финансиране на бъдещи енергийни проекти. Конфликтът предизвика нестабилност на финансовите пазари, забавяйки инвестиционните решения в краткосрочен план и увеличавайки разходите за дългосрочно финансиране. МАЕ предупреждава в доклада, че това би могло да засегне непропорционално капиталоемките енергийни технологии, особено в развиващите се икономики, където разходите за финансиране вече са значително по-високи, отколкото в развитите икономики.

Инвестициите, свързани с електроенергията, остават доминиращата тема. Очаква се вложенията за електроснабдяване и инфраструктура да достигнат близо 1.6 трилиона долара през 2026 г. и да се увеличат до 2 трилиона долара, когато се включи електрификацията на крайното потребление. Разходите за електрически мрежи се предвижда да достигнат 550 милиарда долара – почти 20% годишен ръст, а инвестициите за съхранение в батерии да надхвърлят 100 милиарда долара.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Случаят "Баба Алино" ще ни направи ли по-предпазливи, когато купуваме имот?

Подкаст