Нов доклад на Greenpeace („Грийнпийс“) твърди, че атомни електроцентрали на Швейцария остават силно зависими от руския уран, защото прехвърлянето на минните операции към Казахстан е недостатъчно, за да се прекъснат връзките с руската „Росатом“.
Четири години след началото на войната в Украйна, швейцарското енергийно сърце остава обвързано с Кремъл. Изумителните 100% от горивото за двата реактора на електроцентралата в Безнау се доставят от Русия (както и преди), а 50% – за съоръжението в Лайбщат.
Докато светът наблюдава фронтовата линия, „Грийнпийс“ предупреждава, че швейцарската ядрена инфраструктура все още се бори за независимост. Това не е просто екологичен проблем; това е критична уязвимост в швейцарския апарат за национална сигурност. Неправителствената организация твърди, че въпреки публичните заявки за диверсификация, сянката на руския държавен ядрен гигант „Росатом“ се извисява по-високо от всякога над Алпите.
Швейцария пък се оказва в парадоксалното положение да поддържа стабилността на мрежата си, като същевременно неволно захранва хазната на санкциониран режим. Необходими са неотложни действия в хода на борбата на нацията с реалността, че нейният „чист“ енергиен преход в момента е постлан с преработен в Русия уран.
Илюзията Казахстан – логистична клопка
Преместването на минните операции в Казахстан е стратегически мираж, който не успява да разсече руската хватка. Докато швейцарският енергиен гигант Axpo отпразнува партньорството си с „Казатомпром“ през 2025 г., логистичната реалност е отрезвяваща: по-голямата част от казахстанския уран трябва да премине през руска територия, за да достигне пристанището Санкт Петербург. От там той се товари на руски кораби и се превозва до европейски пристанища.
Това разбива приказката за независимост – Транскаспийският международен транспортен маршрут, който е потенциална алтернатива, е засегнат от „значителни геополитически рискове“ и логистични пречки. Русия остава пазач на портата. Чрез контролиране на транзитните коридори, „Росатом“ запазва незаменимата си роля в швейцарската верига за доставки.
„Новият“ уран може да се добива в казахстанската степ, но все пак се доставя по милостта на Москва, оставяйки Швейцария изложена на капризите на нестабилен съсед, обобщава „Грийнпийс“.
Проследимостта изчезва в мъглата на обогатяването
Уранът е най-голямата „призрачна“ стока – напълно непроследима, след като влезе в индустриалната мелница. По време на процеса на обогатяване материал от различни световни източници се забърква, създавайки смес, в която руските атоми са неразличими от канадските или казахстанските. Няколко от настоящите европейски доставчици на Axpo продължават да преработват уран, доставен от „Росатом“, като ефективно изпират руското влияние в швейцарската мрежа.
Тази липса на прозрачност създава „ничия земя“ за санкции и етика. Държавният секретар по икономически въпроси на Швейцария (SECO) потвърждава, че Евръпейският съюз все още не е наложил санкции върху ядрения материал, екологичното лоби посочва, че Русия използва именно този регулаторен вакуум.
Зависимостта на индустрията от руски преработвателни съоръжения прави почти невъзможно гарантирането на „чиста“ верига за доставки. За швейцарския потребител всяко щракване на превключвател на светлина потенциално носи микроскопична връзка с руското държавно предприятие.
Axpo защитава диверсифицирания си щит
Под обстрела на тези обвинения, Axpo твърдо заявява, че доставките ѝ на гориво са независими от руски източници от 2022 г. насам. Енергийният гигант посочва своите стратегически резерви и знаковите договори, подписани през февруари 2025 г. с канадски и казахстански миньори, като доказателство за нова ера в отношенията.
Според Axpo, уранът сега се преработва във Франция, Германия, Холандия, Великобритания и Съединените щати – далеч от прекия обсег на Кремъл. От компанията подчертават, че от пролетта на 2026 г. насам няма активни договори, включващи руски уран, и никакви финансови потоци, преки или косвени, не достигат до руската страна чрез сделката им с „Казатомпром“.
Това е рязък контраст между системните критики на неправителствената организация и корпоративната реалност на обществените поръчки. Axpo разглежда диверсифицирания си портфейл като надежден щит срещу геополитическо изнудване, твърдейки, че успешно се е справили с най-коварния енергиен пейзаж от десетилетия.
Геополитическият кръстопът на швейцарския суверенитет
Швейцария сега е на жизнено важен кръстопът: да удвои използването на ядрена енергия или да се насочи към радикално възобновяемо бъдеще. SECO остава в режим на изчакване, отбелязвайки, че федералното законодателство не позволява на алпийската държава да налага едностранни санкции без ЕС. Ако обаче Брюксел предприеме действия срещу руския уран, Берн ще бъде принуден да го последва.
Експертът на „Грийнпийс“ Флориан Касер твърди, че единственият път към истински суверенитет е пълният преход към възобновяеми енергийни източници, твърдейки, че ядрената енергия „ни тласка в лапите на Русия“.
Междувременно, швейцарското правителство удвои запасите си от природен уран, съхранявани в чужбина като предпазна мярка срещу несигурността. Следващите години ще определят дали Швейцария наистина може да се отдели от руската инфраструктура или „ядреното завръщане“ завинаги ще бъде преследвано от източните ѝ зависимости. Залозите за швейцарския неутралитет и енергийната сигурност никога не са били по-високи.
