Неотдавна бе съобщено, че Министерството на труда и социалната политика подготвя нов механизъм за определяне на минималната работна заплата, който да замени действащата формула. Вместо размерът ѝ да се изчислява автоматично като 50% от средната брутна работна заплата за страната, се обсъжда въвеждането на система за договаряне по отрасли между работодатели и синдикати. Ако това се случи, би било най-сериозната промяна в трудовото законодателство през последните години.
Няма спор, че трябва да бъдат направени промени, защото е очевидно, че системата куца. По данни на Националния статистически институт делът на бедните сред работещите у нас е около 11.5%, а някои анализи сочат, че над 50% от работещите получават нетен доход, недостатъчен за покриване на нормален стандарт на живот.
Темата предизвика оживени дебати, защото засяга пряко стотици хиляди работещи българи, както и разходите на бизнеса и финансовата устойчивост на социалната система. Въпросът не е само какъв трябва да бъде размерът на минималната заплата, а дали е по-справедливо тя да е еднаква за всички или да отразява спецификите на различните икономически сектори.
В момента минималната работна заплата в България е около 620 евро. Размерът ѝ се определя по формула, заложена в Кодекса на труда преди три години. Според нея минималното възнаграждение за следващата година трябва да бъде равно на 50% от средната брутна работна заплата за определен дванадесетмесечен период. Целта на тази система беше да осигури предвидимост и автоматично нарастване на доходите в съответствие с развитието на икономиката.
С течение на времето обаче механизмът започна да предизвиква все повече спорове. Работодателските организации твърдят, че формулата води до изкривявания и не отчита реалните икономически условия в отделните отрасли и региони. Синдикатите, от своя страна, я защитават като гаранция, че най-нископлатените работници няма да изостават от общия ръст на доходите.
Защо държавата търси нов механизъм?
Според социалния министър Наталия Ефремова автоматичното определяне на минималната работна заплата не е най-подходящия инструмент в условията на пазарна икономика. По думите ѝ работната заплата е измерител на труда и неговата стойност, а не просто административен показател.
Министерството предлага по-голяма роля на колективното договаряне между работодатели и синдикати. Идеята е вместо една национална минимална заплата за всички, различните отрасли да определят свои минимални прагове според икономическите реалности, нивото на производителност и възможностите на предприятията.
Тази концепция не е непозната за Европа. В няколко държави от Европейския съюз липсва национално определена минимална заплата. Дания, Швеция, Финландия, Австрия и Италия разчитат предимно на колективни трудови договори между работодатели и синдикати. Именно тези държави често се посочват като пример за успешно функциониращ модел на секторно договаряне.
В България обаче синдикалното членство е значително по-ниско в сравнение с тези страни, което породи основателни опасения дали подобна система може да работи ефективно и у нас.
Един от основните проблеми на сегашния механизъм е така нареченият затворен цикъл. Всяко увеличение на минималната работна заплата повишава средната работна заплата. След това именно тази по-висока средна заплата служи като основа за ново увеличение на минималното възнаграждение. Според бизнеса този процес води до изпреварващ ръст на разходите за труд и намалява конкурентоспособността на предприятията.
Работодателските организации обръщат внимание и на факта, че в някои региони минималната заплата вече достига много висок дял от средното възнаграждение. В области като Видин, Смолян и Благоевград тя надхвърля 60% от средната заплата, а на места се доближава до 70 процента. Това създава сериозни дисбаланси и ограничава възможностите за развитие на местната икономика, изтъкват предприемачи..
От Асоциацията на индустриалния капитал многократно са заявявали също, че ръстът на минималната заплата изпреварва ръста на производителността на труда. Според работодателите при определянето на минималното възнаграждение трябва да се отчитат повече показатели, като инфлация, икономически растеж, производителност, заетост и покупателна способност.
Какво показват данните от Европа?
Според последните данни на Евростат към началото на 2026 г. 22 от 27-те държави членки на Европейския съюз имат национална минимална работна заплата. Пет държави – Дания, Швеция, Финландия, Австрия и Италия – разчитат основно на секторно колективно договаряне.
България продължава да е страната с най-ниска минимална работна заплата в общността. Размерът от около 620 евро месечно е значително под нивата в останалите държави от Централна и Източна Европа. В Латвия минималната заплата е 780 евро, в Румъния – 795 евро, а в Унгария е близо 800 евро.
На другия полюс са държавите с най-високи минимални възнаграждения. В Люксембург минималната заплата достига 2704 евро месечно, в Ирландия – 2391 евро, а в Германия – 2343 евро. Разликите показват огромното икономическо неравенство в рамките на Европейския съюз, но също така подчертават и различията в производителността на труда и стандарта на живот.
Важно е да се отбележи, че Европейската директива за адекватните минимални работни заплати не задължава държавите да имат национална минимална заплата. Вместо това тя изисква механизмите за определяне на възнагражденията да бъдат прозрачни, предвидими и да осигуряват достойни условия на живот за работещите.
Точно в тази посока се движат и предложенията на социалното министерство. Обсъжда се бъдещият механизъм да включва показатели като инфлация, производителност на труда, икономически растеж и развитие на пазара на труда. Целта е минималната заплата да отразява по-точно реалното състояние на икономиката.
Синдикатите обаче предупреждават, че всяка промяна трябва да бъде внимателно обмислена. Според тях националната минимална работна заплата е важен инструмент за защита на хората с най-ниски доходи. Те настояват, че възнаграждението трябва да гарантира достойно съществуване на работещите. Дали със сегашната минимална залата е възможно, това е друг въпрос.
За много българи минималната заплата остава основен източник на доход. На фона на поскъпващите храни, комунални услуги, горива и жилищни разходи, всяко увеличение на възнагражденията има пряко отражение върху жизнения стандарт на домакинствата.
През следващите месеци предстоят интензивни разговори между държавата, работодателите и синдикатите. До 1 септември трябва да стане ясно как ще се определя минималната работна заплата за 2027 година. Независимо дали ще бъде запазена сегашната формула или ще се премине към секторно договаряне, едно е сигурно – решението ще има дългосрочни последици както за бизнеса, така и за доходите на стотици хиляди работещи българи.
