Инфлацията в еврозоната се е повишила до 3.2% през май – поредният аргумент за Европейската централна банка да качи лихвените проценти за първи път от близо три години, в опит да ограничи ценовия натиск, предизвикан от конфликта в Близкия изток. Публикуваната на 2 юни първоначална годишна инфлационна оценка от „Евростат“, която е в съответствие с прогнозите на икономистите в анкета на агенция „Ройтерс“, е надхвърлила априлските 3% и е с най-високия годишен темп на инфлация от септември 2023 г. насам.
Основен инфлационен двигател отново е енергията, която е с 10.9% по-скъпа от същия период на 2025-а и е малко над априлския ръст от 10.8 процента. Това е третият пореден месец, в който увеличението на цените на 21-членния блок на еврото надхвърля средносрочния целеви параметър от 2% годишно на ЕЦБ заради високите петролни котировки.
Според икономиста на консултантската фирма Pantheon Macroeconomics Клаус Вистесен, данните за инфлацията „ще бъдат повече от достатъчни, за да гарантират увеличение на лихвените проценти с (четвърт пункт) от ЕЦБ следващата седмица“.
Базовият инфлационен индекс, от който са изключени силно променящите се цени на храните и енергията, се е повишил с 0.3 процентни пункта – до 2.5%, което е малко над очакваните от анализаторите 2.4% и е най-високото ниво от повече от година насам. Зорко следената инфлация в сектора на услугите е скочила до 3.5% от 3% през април. Тази стойност, която е показател за вътрешния ценови натиск, остава доста над целевите 2% на ЕЦБ вече повече от три години.
Водещи европейски парични стратези, включително главният икономист на ЕЦБ Филип Лейн и членът на изпълнителния съвет Изабел Шнабел, подготвят през последните седмици пътя за вероятно повишаване на лихвените проценти още през този месец, като предупредиха, че високите цени на петрола подхранват инфлационен натиск в по-широката икономика.
След публикуването на данните, търговците продължиха да оценяват на около 95% вероятността европейските централни банкери да качат депозитната лихва с четвърт пункт до 2.25%, показват котировките на лихвените суапови контракти. Еврото почти не обърна внимание на публикуваните данни се промени слабо веднага след публикуването на данни, поскъпвайки символично с 0.1% – до 1.1644 щ. долара.
Пуджа Кумра – стратег за инструментите с лихвен доход в TD Securities, заяви, че приглушената пазарна реакция отразява факта, че търговците „вече са се споразумели“ за увеличение на лихвите от ЕЦБ през юни. Валутният анализатор в „Ай Ен Джи“ Франческо Песоле пък смята, че ускорението на базовата инфлация е „по-тревожно“ от темпа на общата. Което засилва необходимостта да се запази агресивната позиция когато се повишат лихвите следващата седмица, добавя той.
Оценката на хармонизирания индекс на потребителските цени на Евростат“ за България е за увеличение с 6.3% спрямо май 2025-а – с 0.3% над априлската и най-висока за блока на еврото.
Най-ниски са очакваните инфлационни показатели на Малта – ръст от 2.1%, следвана от Германия с 2.7% и Франция – с 2.8 процента. На опашката, с малко по-добри оценки от България, са Литва – с 5.1% ръст на хармонизирания индекс на потребителските цени през май, и Гърция – с 5 процента.
Въпреки всичко, инфлационното равнище през май се доближава до по-благоприятната прогноза на ЕЦБ за инфлационния натиск от войната. През март европейските централни банкери заявиха, че очакват инфлация от 3.1% през второто тримесечие на годината при базовия сценарий, 3.6% рли по-неблагоприятния и 4.4% при най-тежкия.
Банковите парични стратези обаче може и да подходят предпазливо към връзката между нарастващите разходи за енергия и по-основния инфлационен натиск, особено като се има предвид, че повишаването на лихвените проценти може да ограничи и без това слабия икономически растеж.
Като символ на уязвимостта на икономиката след началото на войната, активността в доминиращия сектор на услугите в еврозоната е намалял с най-бързите си темпове от февруари 2021 г. насам, показват проучванията на PMI през май. БВП на блока на еврото е нараснал едва с 0.1% през първото тримесечие, като предвижданията са растежът да остане слаб през второто.
„При все още висока несигурност и липса на убедителни доказателства за вторични ефекти, очакваното от ЕЦБ увеличение на лихвите през юни твърдо стои в лагера на превантивните повишения“, посочват икономистите на „Морган Стенли“.
Цените на суровия петрол се охладиха малко през последните седмици, въпреки че остават с около 30% по-високи, отколкото през февруари. Въпреки това, тъй като се очаква инфлацията в еврозоната да остане над целевата стойност през следващата година, погледът сега се насочва към това колко категорична ще бъде комуникацията на ЕЦБ следващата седмица относно опасенията ѝ от неконтролируем растеж на цените.
