Войната между САЩ и Иран преначертава енергийната и транспортната инфраструктура в държавите от Персийския залив. След десетилетия, през които износът на петрол беше концентриран около стратегическия Ормузки проток, страните от региона насочват милиарди долари към изграждането на алтернативни маршрути за доставка на суровини към световните пазари, пише репортерът на „Уолстрийт джърнъл“ Георги Канчев.
Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, Ирак и Оман разработват нови петролопроводи, логистични коридори, складови бази и железопътни връзки, които да намалят зависимостта от един от най-важните морски протоци в света. Анализатори смятат, че именно това ще е една от най-дълготрайните последици от конфликта.
Според икономиста Хамад Хюсеин от лондонската изследователска компания Capital Economics кризата е показала колко уязвима остава световната енергийна система от възможността Техеран да блокира корабоплаването през Ормузкия проток.
Дори при евентуално споразумение между Вашингтон и Техеран и възстановяване на нормалния трафик, държавите от региона едва ли ще се откажат от плановете си за диверсифициране на експортните маршрути, отбелязва Канчев.
Саудитска Арабия вече използва максималния капацитет на своя петролопровод Изток–Запад, който свързва находищата в Персийския залив с пристанището Янбу на Червено море. Преди войната по трасето са преминавали около 2 милиона барела дневно, а в момента обемът достига приблизително 7 милиона барела.
Обединените арабски емирства също разширяват възможностите си за износ чрез пристанището Фуджейра, разположено извън Ормузкия проток. Абу Даби вече обяви, че изгражда втори тръбопровод, който до 2027 г. трябва да удвои капацитета на съществуващото трасе.
За емирствата проектът има и стратегическо значение след решението им да напуснат Организация на страните износителки на петрол (ОПЕК). Те се стремят да увеличат производството и износа си, като същевременно засилват конкуренцията със Саудитска Арабия за лидерската позиция на регионалния петролен пазар.
Оман пък използва географското си предимство и развива пристанищата си по крайбрежието на Оманския залив като центрове за съхранение и износ на петрол извън зоната на потенциален риск около Ормузкия проток.
В региона се обсъжда и ускоряване на дълго планиран железопътен проект, който да свърже държавите от Персийския залив. Макар железопътният транспорт да не може да замени напълно петролните танкери и тръбопроводите, той би осигурил допълнителна възможност за придвижване на горива и суровини.
