Мнозинството прие на второ четене промени в Закона за насърчаване на инвестициите, с които създаде Координационен съвет по инвестициите към Министерския съвет. С внесените предложения от страна на Петър Витанов и група народни представители от „Прогресивна България“ Българската агенция за инвестиции, Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия и Българската банка за развитие ще преминат към министъра на икономиката, инвестициите и индустрията.
Промените са обвързани с изпълнение на Решението на Народното събрание за структура на Министерския съвет и определяне на компетентността на министъра на икономиката, инвестициите и индустрията, министъра на иновациите и дигиталната трансформация и на Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията и Министерството на иновациите и дигиталната трансформация.
В мотивите на вносителите е записано, че промените няма да предизвикат административна тежест, но ще се наложат структурни промени, които включват преобразуване, сливане и закриване на министерства. Освен това с гласувания законопроект депутатите заложиха непосредствена промяна в 87 закона. В резултат на това ще са необходими и последващи промени в подзаконови нормативни актове.
По време на гласуването не се приеха предложенията на Петър Петров от „Възраждане“. Първото се отнасяше до добавяне на нови правомощия на новата административна структура с 9 членове, за която от опозиционната партия смятат, че тя само ще дублира функциите на съществуващата Българска агенция за инвестиции.
Заради това от „Възраждане“ искаха на новата структура да се вменят нови функции, като например тя да допринася за това процедурите за насърчаване на инвестициите да се провеждат в разумни срокове. Според Петров за инвеститорите най-големият проблем са забавянията в различните министерства, по различните процедури.
Тези забавяния, според депутата, са свързани с две причини – нередности в документите, за които се дават допълнителни срокове те да се поправят, и изнудване.
Ето защо от „Възраждане“ предложиха новата структура да има ангажимента да разглежда проблеми, свързани именно с тези забавяния, като идеята бе големите инвеститори да могат директно към нея да отправят своите жалби и сигнали.
Освен това от „Възраждане“ предложиха новата структура да има право на законодателни инициативи в посока подобряване на процеса на привличане на чуждестранни инвеститори.
Второто предложение на „Възраждане“, което също бе отхвърлено, бе новият координационен съвет да се отчита на всеки шест месеца пред Народното събрание.
Не се прие и предложението на Божидар Божанов от „Демократична България“. Той обърна внимание, че на „Информационно обслужване“ АД ще се възложат дейности от всички административни органи. Той бе категоричен, че структурата безспорно е необходима на държавата, тъй като се занимава с ключови регистри и дейности.
Но от 2019 г. от времето на кабинета на „Борисов 3“ и после при правителството на Росен Желязков Божанов отбеляза, че се започнало грубо заобикаляне на Закона за обществените поръчки и инхаус възлагане. При него не става въпрос за възлагане на поръчки от принципала на дружеството – Министерството на иновациите и дигиталната трансформация, а инхаус възлагане от всички възможни администрации, за които Министерският съвет реши, че те искат да възлагат дейности на „Информационно обслужване“ АД.
Божанов отново повтори, че така се заобикаля Закона за обществените поръчки, тъй като официално възложител е Министерството на иновациите и дигиталната трансформация или Министерството на електронното управление, но се въвежда фигурата на бенефициера на тези ИТ услуги и реалният възложител е всяка друга администрация, която реши, че нещо й трябва – т.е. тя пише заданието, съгласува го с интегратора, плаща парите и накрая получава резултата, тъй като тя е фактическият възложител.
Сега обаче в предлаганите промени се скрива „възложителят“, за да може да се заобиколи Законът за обществените поръчки. Според Божанов има други начини този казус да бъде решен – според него на „Информационно обслужване“ АД може да бъде дадено изключително право в нормативен акт, за да се ограничи превъзлагането, тъй като при него има риск от злоупотреби и от ПП-ДБ се борят срещу това още от 2022 година, припомни депутатът от опозицията.
