Протести в Сърбия отказаха в края на миналата година инвеститора и зет на Доналд Тръмп – Джаред Къшнър, от сделката за преустройството на бившия Генерален щаб в Белград (бомбардиран от НАТО) в луксозен комплекс. Сега протести срещу проект на Къшнър и съпругата му Иванка Тръмп разтърсват Албания.
Спорен мегакомплекс, планиран да се изгради по девственото албанско крайбрежие предизвика остри реакции от природозащитници, местни жители и граждански организации. Хиляди хора излязоха по улиците на Тирана и други градове за пореден ден. Демонстрациите са насочени не само срещу самия инвестиционен проект, но и срещу начина, по който той се придвижва от правителството на премиера Еди Рама.
Според критиците липсват достатъчно обществени консултации, прозрачност и гаранции за опазване на една от най-ценните природни територии в Европа.
Проектът на стойност 1.4 милиарда евро предвижда изграждането на луксозни хотели, ваканционни жилища, частни вили, яхтено пристанище и свързана инфраструктура в района на лагуната Нарта и остров Сазан.
Лагуната Нарта е сред най-важните влажни зони по Адриатическото крайбрежие и представлява ключова спирка за хиляди мигриращи птици. А остров Сазан е единственият остров на Албания и дълги години е бил военна база, недостъпна за цивилни граждани.
Самият Къшнър описва бъдещия комплекс като ултралуксозна туристическа дестинация от най-висок клас. Иванка Тръмп също публично защити инициативата и разказа как двамата случайно открили остров Сазан по време на плаване с приятели и били впечатлени от неговата красота.
Природното богатство срещу инвестиции за милиарди
Албанското крайбрежие, дълго около 450 километра, остава едно от най-слабо застроените в Европа. В продължение на десетилетия комунистическият режим на Енвер Ходжа държеше страната в изолация, което на практика е запазило голяма част от природните ѝ ресурси от масово строителство. След падането на режима Албания постепенно започна да развива туристическия си сектор, а през последните години се превърна в една от най-бързо растящите туристически дестинации на Балканите.
Именно това развитие обаче поражда опасения сред природозащитниците. Според екологични организации районът около Нарта и Звърнец е дом на повече от 200 вида птици, включително фламинго, къдроглави пеликани и редица други защитени видове. В морската зона около остров Сазан се среща и средиземноморският тюлен монах, който е един от най-застрашените морски бозайници в света.
Природозащитните организации твърдят, че от края на май тежка строителна техника вече е навлязла в района. Според свидетелства на местни жители се прокарват временни пътища, разчистват се терени сред боровите гори и се издигат ограждения. Еколозите предупреждават, че подобни дейности могат да причинят необратими щети върху чувствителните екосистеми още преди официалното начало на строителството.
Допълнително напрежение предизвикаха видеозаписи, разпространени в социалните мрежи, на които се вижда как частни охранители отстраняват със сила протестиращи активисти. След общественото възмущение албанските власти предприеха действия срещу част от охранителните фирми, работещи на обекта, а един охранител беше арестуван.
Според Александър Трайче от природозащитната организация PPNEA ситуацията представлява безпрецедентен случай за Албания. Според него никога досега в защитена зона не са започвали дейности от подобен мащаб без ясно представени обществени процедури и достатъчно информация за гражданите.
Критиките не се ограничават само до екологичните рискове. Все повече въпроси се задават и за собствеността върху земята, законовите промени, улеснили инвестицията, както и специалния статут на „стратегически инвеститор“, предоставен на проекта.
Албанската специализирана прокуратура за борба с корупцията и организираната престъпност вече потвърди, че извършва проверка на законодателни промени, приети през 2024 година, които улесняват реализирането на туристически проекти върху защитени територии.
Правителството брани проекта със зъби и нокти
Премиерът Еди Рама остава твърдо зад проекта. Според него инвестицията представлява историческа възможност за икономическото развитие на страната и е част от по-широката стратегия за превръщането й в елитна туристическа дестинация. Рама нееднократно е подчертавал, че Албания трябва да привлича големи международни инвеститори, ако иска да ускори икономическия си растеж и да се доближи до стандартите на Европейския съюз.
Албанският премиер, който миналата година спечели четвърти мандат, си е поставил амбициозна цел страната да стане член на ЕС до 2030 година. Според неговите поддръжници именно подобни мащабни инвестиции могат да допринесат за целта с нови работни места, модерна инфраструктура и значителни приходи за държавата.
Проектът на Къшнър обаче едва ли ще впечатли Брюксел. Европейската комисия и Европейският парламент многократно са изразявали загриженост за промените в законодателството на Албания за защитените зони. Последните изменения, които позволяват луксозно строителство в защитени зони, противоречат на стандартите на ЕС за опазване на природата и водещата му програма за защита на застрашените видове и уязвимите местообитания „Натура 2000“. Въпреки това европейската реакция засега е предпазлива.
За много албанци пък проектът се превърна в символ на привилегирован достъп до природни ресурси и на близките отношения между политическата власт и международните инвеститори. Албания вече става недостъпна за много от собствените си граждани през летните месеци. Цели крайбрежни зони все повече обслужват чуждестранни инвеститори, луксозен туризъм и спекулативни пазари на недвижими имоти. Нараства и недоволството от липсата на прозрачност за реалните параметри на инвестицията, екологичните оценки и бъдещото въздействие върху местните общности.
Международни природозащитни организации също изразиха тревога. Още в началото на годината десетки екологични групи от Европа изпратиха писма до албанското правителство с призив за спиране на процедурите до извършването на пълна и независима оценка на въздействието върху околната среда.
В същото време инвеститорите уверяват, че проектът ще бъде реализиран при спазване на най-високи екологични стандарти. Представители на компаниите, ангажирани с разработването на комплекса, твърдят, че целта е не само създаването на туристическа инфраструктура, но и разкриване на нови работни места и създаване на дългосрочни икономически ползи за региона.
Засега обаче конфликтът остава далеч от разрешаване. Правителството вижда в инвестицията шанс за икономически пробив. Протестиращите настояват за незабавно спиране на строителните дейности, премахване на огражденията и възстановяване на вече засегнатите терени. Сред исканията им са още анулиране на проекта, отмяна на специалния статут на стратегически инвеститор и преразглеждане на законовите промени, свързани със защитените територии.
